Да дадем пространство на Светия Дух (пълен текст)
Генерална аудиенция, 7 май 2014 г., площад „Св. Петър“
Пълен текст на размишлението на Светия Отец Франциск
Даровете на Светия Дух: 3. Съвет
„Скъпи братя и сестри, добър ден!
В четивото чухме онзи откъс от Книгата на псалмите, който казва: „Господ ми даде съвет, дори и нощем сърцето ми ме наставлява“ (срв. синодален превод: „Господ ме е вразумил, дори и нощем ме учи моята вътрешност” – бел. прев.) (Пс 16, 7). Става дума за един друг дар на Светия Дух – дара на съвета. Знаем колко е важно в най-деликатните моменти да можем да разчитаме на съвета на мъдри хора, които ни обичат. Сега, посредством дара на съвета, самият Бог, със Своя Дух просветлява сърцето ни, като по този начин ни помага да разберем правилния начин на говорене и държане, както и пътя, който да следваме. Как обаче този дар действа в нас?
1. В момента, в който Го приемем и приютим в сърцето си, Светият Дух започва веднага да ни прави чувствителни към Неговия глас и насочва мислите, чувствата и намеренията ни според Божието сърце. В същото време, ни кара все повече да обръщаме вътрешния си взор към Исус като модел на нашия начин на действие и на отношението ни с Бог Отец и с братята. В този смисъл, съветът е дарът, с който Светият Дух прави съвестта ни способна да прави конкретен избор в общение с Бог, според логиката на Исус и Неговото Евангелие. По този начин Духът прави така, че да израстваме вътрешно, да израстваме позитивно, прави така, че да растем в общението и ни помага да не попадаме в лапите на егоизма и на собствения ни начин, по който гледаме на нещата. Така Светият Дух ни помага да израстваме и да живеем в общение. Съществено условие за запазване на този дар е молитвата. Непрестанно се връщаме на тази тема: молитвата! Молитвата е много важна. Нека се молим с молитвите, които всички ние знаем от деца, но също нека се молим и с наши собствени думи. Да молим Господ: „Господи, помогни ми, посъветвай ме какво трябва да правя сега?”. И с молитвата ще освободим пространство, за да дойде Светият Дух и да ни помогне в конкретния момент, да ни посъветва какво всички ние трябва да правим. Молитвата! Никога не забравяйте молитвата. Никога! Никой, никой да не я забравя, дори и да има опасност да ни забележат, когато сме в автобуса или на улицата: нека тогава се молим в тишината на сърцето. Нека се възползваме от тези моменти, за да се молим, да се молим, та Духът да ни даде дара на съвета.
2. В интимните отношения с Бог и в слушането на Неговото Слово бавно и постепенно оставяме настрана нашата лична логика, която в повечето случаи се намира под диктата на нашите себезатваряния, на нашите предразсъдъци, на нашите амбиции, и тогава ще се научим да питаме Господ: „Какво е Твоето желание?”, „Каква е Твоята воля?”, „Какво Ти е угодно?”. По този начин в нас узрява едно дълбоко съзвучие, почти вродено, в Духа, и става ясно колко истински са думите на Исус, цитирани в Евангелието от Матей: „Не се грижете как или какво да говорите, защото в онзи час ще ви бъде внушено какво да кажете; защото не сте вие, които ще говорите, а Духът на Отца ви, Който говори във вас” (Мт 10, 19-20).
Духът е Този, Който ни съветва, само че трябва да дадем пространство на Духа, за да може Той да ни съветва. А да дадем пространство, това означава да се молим – да се молим Той да дойде и непрестанно да ни помага.
3. Подобно на всички други дарове на Духа, съветът също представлява едно богатство за християнската общност. Господ не ни говори само във вътрешността на сърцето – да, говори ни, но не само там, но ни говори и чрез гласа и свидетелството на братята. Това наистина е голям дар – да можеш да срещнеш мъже и жени на вярата, които, най-вече през по-сложните и важни преходи в живота да ни помагат да бъде осветено сърцето ни, за да познаем волята на Господ!
Спомням си, веднъж в светилището в Лухан бях в изповедалнята, пред която имаше дълга опашка. Там се бе наредило и едно момче – цялото модерно, с обеци, с татуировки, с всичките тези неща… И дойде да ми каже какво става с него. Той имаше голям, труден за разрешаване проблем. И ми каза: разказах всичко това на майка ми, а майка ми ми каза: „Отивай при Божията Майка и тя ще ти каже какво трябва да правиш”. Ето една жена, която е имала дара на съвета. Не е знаела как да реши проблема на сина си, но му е показала правилния път: „Иди при Божията Майка и тя ще ти каже”. Това е дарът на съвета. Онази смирена, проста жена е дала най-правилния съвет на сина си. Всъщност това момче ми каза: „Гледах Мадоната и почувствах, че трябва да направя това, това и това…” Нямаше нужда да говоря, майката на момчето и самото момче бяха казали вече всичко. Това е дарът на съвета. Вие, майките, които имате този дар, просете го за вашите деца – дара да даваш съвет на децата е Божи дар.
Скъпи приятели, псалм 16-ти, който чухме, ни приканва да се молим с тези думи: „Ще благославям Господ, Който ме е вразумил; дори и нощем ме учи моята вътрешност. Винаги виждах пред себе си Господ, Той е от дясната ми страна, няма да се поклатя (ст. 7-8). Нека Духът непрестанно да може да внушава в сърцето ни това разбиране и така да ни изпълва със Своята утеха и Своя мир! Винаги молете за дара на съвета“.
Източник: © www.vatican.va
Превод от италиански: © www.catholic-news.bg
Новини: Генерална аудиенция












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар