Catholic-news

Проповед за 4-та Пасхална неделя

Автор: отец Мариуш Полцин, OFM Cap.
(Клагенфурт, Австрия)
Братя и сестри,
Когато четем за пастира и овцете, които вървят след него, предполагаме, че става дума за Господ Исус и нас самите.
Чувстваме се християни, наричаме Исус „нашия Пастир”, обаче понякога се държим като овца, която иска да върви пред Пастира, а не след Него. Овца, която смята, че е по-мъдра от Пастира и иска да Го води, защото знае кое пасище за нея e добро, а кое е само безполезно поле.
Какво означава, че Пастирът, Господ Исус, ни познава по име?
В австрийската култура името посочва покровителя: Johannes, Josef, Monika, Karl, Theresia. В еврейския свят името посочвало призванието. Познавайки ни по име, Бог знае призванието, задачата на всеки един от нас, знае какво всеки човек има в своя живот според замисъла Господен да извърши, да осъществи.
Най-често, когато говорим за призванието, имаме предвид призвание за духовен сан, за свещенство или монашество, обаче всеки човек има своето собствено призвание, което Бог му е определил.
Понякога се казва, че много добре се различаваме, но всички имаме да изпълним това, което Бог очаква от нас. Това, за което Той на този свят ни е призовал.
На трудностите, които идват, на страданието, на смъртта трябва да погледнем като на порта, през която трябва да минем с Господ Исус – това е нашето призвание.
Амин.