Епископ Георги Йовчев в катедралата „Св. Йосиф“ в София: „Нека деветата година от построяването на този храм да бъде изграждане на живата Църква”

19 май 2014, 13:27

(При кликване върху заглавната снимка се отваря галерия от снимки)
В деня на Пета Пасхална неделя, 18 май 2014 г., епископът на Софийско-Пловдивската епархия монс. Георги Йовчев отслужи тържествена света литургия в конкатедралата „Св. Йосиф” в София по навършването на осем години от нейното освещаване и започването на деветата година – така важна, по думите на монс. Георги. Публикуваме текста на прекрасната проповед на нашия епископ, вярвайки, че тя е едно чудесно духовно насърчение не само за християните от енория „Св. Йосиф”, но и за всички католици в нашата страна.

„Христос възкръсна! (Народът: „Наистина възкръсна!”). Трябва да се изразяваме на съвременен литературен български език. Ние принадлежим на днешното време. Обаче трябва да възхваляваме във всички случаи Христа Господа. Сам Той ни казва: „Никой не може да дойде при Отца, ако не чрез Мене”. Това е ключов израз на Исус Христос, с който Той иска да подчертае много ясно: за да бъдем един ден при Небесния Отец, за да живеем в славата, в безконечната радост от блаженството в Отца, не може другояче, „освен чрез Мен”, чрез Исус Христос. Няма друг път! Не можем да седим на втория етаж на онази сграда и да приветстваме хората, които влизат в църквата, и някак си църквата като църква да я гледаме отстрани и да казваме: „Ние вярваме в Исуса, обаче не участваме в живота на Църквата”. Последователите на Христа трябва да го следват постоянно. Но това, разбира се, не е следването, при което един ще тръгне напред, а аз ще тръгна след него. Не! Истинските последователи на Христа Го следват в дух и истина – в духа на Евангелието, в духа на Благата вест. Исус ни казва: „Много жилища има в дома на Небесния Отец, дома на Небесния Отец. И Аз не ви казвам, че ще ви приготвя място, но там си има много. Новото небе и новата земя, където обитава правдата, където е вечната светлина, където ще бъдем изпълнени с всичко онова, което нашето сърце иска още отсега”. Но тук на земята не е възможно! Ние сме твърде детски понякога, като едно дете, което иска непременно да получи онова, което иска в този момент. Не е възможно! Не понякога! Реалността на вечния живот ще започне когато Бог иска, когато ни повика Небесният Отец. Именно поради тази причина казваме „дома на Отца”. В днешната неделя ние си спомняме преди осем години, когато осветихме тази църква, този храм. Моята идея беше друга: да празнуваме в началото на деветата година. Разбирате ли? Ударението, което поставям аз, е не за завършени години, а последната тази, девета година; Библията винаги говори за числото „девет”, което е съвършено число, – тази девета година да бъде изпълнена с добри дела и за истинските последователи на тази енория. „Никой не може да иде при Отца – перифразирам малко, – освен ако не през Църквата, през храма”. Влизайки през портала на храма – това е началото на влизането ни в небесния Рай. Това е само символично казано. Христос е вратата, и който влезе през Него, ще може да достигне до вечния живот, и ще навлезе в Небесното Царство. В Свещеното Писание често пъти в Деянията на Апостолите се споменава: „Чрез много страдания трябва да влезете в небесното Царство”. Ако някой е малко по-практичен и има умозрението да види, да си спомни как, с какви усилия се построи този храм, този енорийски комплекс също, на два етажа… Това могат да го кажат онези, които бяха пряко свързани със строителството на този храм – г-н Геков, неговата съпруга, разбира се много други. Но попитайте и владиката как и с какви усилия сме търсили материални средства, за да бъде реализиран този храм, който сам по себе си е градеж като всички други, градеж от тухли, камъни и бетон… Но с каква цел? Именно това място е свято, това място е, както е казано в Свещеното Писание, – дом Божи и врата небесна.
Йерархията бе замислена от Господ Исус Христос – самата Премъдрост. Исус не можеше да отговори на всички въпроси и да посочи начина, по който да бъде организирана Църквата през вековете. Кой знае колко още векове ще съществува тази църква и колко души ще намерят спасението в нея!? Това е промисълът на Господ, Небесния Отец. Обаче трябва да разберем и да надникнем в замисъла, с който Исус Христос постави йерархията – йерархията: епископите – приемници на апостолската власт, които да направляват, които да координират, да насочват действието на Църквата, защото Църквата е божествен институт, но също и човешки институт, с всичките несъвършенства, които може да съществуват в човешкото. Обаче Църквата е тази, която ръководи. И не е позволено дори и на харизматични личности, които са надарени от Бога да вършат много добри дела, милосърдни дела, да се противопоставят на владиката, на енорийския свещеник, който е представител на владиката, на свещениците, които – не че са най-добрите и най-мъдрите, но понеже са поставени като крайъгълни камъни, които да посочват пътя към спасението… Ето, аз ще ви кажа, от Деянията на апостолите… Исус Христос никога не говори да се ръкополагат дякони. Но Църквата, апостолите, виждайки, че те трябва да се откажат от духовния живот, да проповядват Словото, избират седем дякони, които натоварват да се грижат да бедните вдовици и онези, които имат нужда от милосърдната любов, която семейството на Църквата, на първата християнска общност живееха. Дяконите, от името на Христа, избрани от апостолите и направлявани от апостолите, вече действат като дякония. „Дякония” значи служение. Църквата не е само сантиментални чувства на изблици на вярата и на вътрешно самовглъбяване. Да, това е необходимо, но би било безплодно, ако не се върши всичко в името на Христа. И само чрез Него ние можем да бъдем приятни на Господа Небесния Отец. Най-главната задача на един християнин е по-дълбоко и по-дълбоко да навлиза в недрата на Небесния Отец чрез Исуса Христа, чрез Неговото поучение. Св. Иван Кръстни казва: „Ако някой започва да претендира, че трябва да има друго откровение, да има още по-вглъбено нещо, което да прави човека за спасението, той се заблуждава отново”. Защото всичко необходимо за нашето спасение бе казано чрез Словото, което е Христос. Затова аз ви насърчавам: имате всички Свещеното Писание, и ако някои нямат, ще помолим енорийския свещеник или помощника да ви даде, но вие трябва да имате духовната храна на Словото Божие постоянно, като настолна храна. Това не е разказ. Имаше един италиански професор, който казваше: „Аз всичко съм чел. Нямам нужда от тези разкази, знам ги всичките, всичките неща, които Евангелието казва”. „Aspettate, aspettate” („Чакайте, чакайте” – бел. ред.) – му казвам. „Евангелието не е само разказ за нещо, което е станало някога. Евангелието е живот”. Благата вест постоянно трябва да навлиза дълбоко в душата ни, във всички моменти от нашето човешко развитие. Друго е когато си бил дете, младеж, средна възраст, зрели – като нас. Всякога Свещеното Писание ни дава по-голяма и по-голяма светлина, защото Светото Писание е действието на Светия Дух. Вие всички сте миропомазани. Получили сте големия дар на Светия Дух, а този дар е да те подтиква, да разпалва в теб огъня на божествената любов, и да можеш да дадеш на другите повече и повече.
Скъпи братя и сестри, Евангелието не е само един разказ, не е само нещо, което е станало далеч преди две хиляди и повече години. Евангелието е постоянната радост на християнина, който живее с Христа. Ние нямаме религия, а имаме вярата в една Личност – Личността на Исуса Христа, нашия Господ, чрез Когото всичко получаваме, всичко! Скъпи братя и сестри, не искам да продължавам, но нека това насърчение бъде към цялата християнска общност на „Св. Йосиф”. Тази година, която е деветата година от построяването на този храм, да бъде изграждане на живата Църква, защото всички ние сме живи камъни, които са изграждани като храм – за слава и чест на Бога за спасението на душите ни. Амин.“

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар