Catholic-news

Генерална аудиенция, 23 май 2014 г., площад „Св. Петър”

„Днес бих желал да разгледаме един друг дар на Светия Дух – дара на знанието. Когато се говори за знание, мисълта веднага се насочва към способността на човека да опознава все повече и повече действителността, която го заобикаля, и да открива законите, които уреждат природата и вселената. Знанието, което идва от Светия Дух обаче, не се ограничава до човешкото познание: то е специален дар, който ни дава възможност посредством творението да доловим величието и любовта на Бог и Неговите дълбоки взаимоотношения с всяко създание.
1. Когато очите ни са просветлени от Духа, те се отварят за съзерцанието на Бога в красотата на природата и величието на космоса, и това ни позволява да проумеем как всяко нещо ни говори за Него и Неговата любов. Всичко това предизвиква в нас едно голямо удивление и дълбоко чувство на благодарност! Това е чувството, което изпитваме, когато се възхищаваме на произведение на изкуството или на някое чудо, което е плод на изобретателността и креативността на човека: бидейки изправени пред всичко това, Духът ни дава възможност да славим Господ от дълбините на сърцето си, и във всичко, което имаме и което сме, да припознаваме безценния Божи дар и знака на Неговата безкрайна любов към нас.
2. В първата глава от книгата Битие, в самото начало на цялата Библия, се разказва как Бог се радва на създаденото от Него, като многократно се подчертава красотата и добротата на всяко нещо. В края на всеки ден, както е писано, „Бог видя, че това е добро” (1, 12. 18. 21. 25). Ако Бог вижда, че творението е нещо добро, нещо красиво, ние също трябва да имаме тази нагласа и да видим, че творението е нещо добро и красиво. Ето го дарът на знанието, който ни дава възможност да проумеем тази красота, така че да славим Бог, да Му благодарим, че ни е дал толкова много красота. А когато Бог свърши със сътворяването на човека, Той не каза, че „това е добро”, а каза, че е „твърде добро” (ст. 31). В Божиите очи ние сме най-хубавото нещо, най-великото, най-доброто от творението. Дори ангелите са под нас, ние сме повече от ангелите, както чухме от Книгата на псалмите. Господ ни обича! Трябва да Му благодарим за това. Дарът на знанието ни поставя в една дълбока хармония с Твореца и ни дава възможност да участваме в яснотата на Неговия поглед и Неговата преценка. И от тази гледна точка успяваме да видим в мъжа и жената короната на сътвореното, завършек на плана на любовта, който е отпечатан във всеки от нас и който ни дава възможност да се припознаем като братя и сестри.
3. Всичко това е причина за спокойствие и мир и превръща християнина в радостен свидетел на Бог, по стъпките на свети Франциск от Асизи и много светци, които са знаели как да славят и възпяват Неговата любов посредством съзерцаването на творението. В същото време обаче дарът на знанието ни помага да не попаднем под някои вредни или грешни въздействия. Първото се състои в опасността да сметнем, че сме господари на творението. Творението не е собственост, с която можем да се разпореждаме както си искаме, или още по-малко пък е собственост само на някои, на малцина. Творението е дар, чуден дар, който Бог ни е дал, за който да се грижим и да го използваме за благото на всички, винаги с голямо уважение и благодарност. Второто грешно поведение намира израз в изкушението да гледаме на творенията все едно те могат да ни предложат отговор на всички наши очаквания. С дара на знанието Духът ни помага да не допускаме тази грешка.
Бих искал обаче да се върна на първия грешен път: да се разпореждаме с творението, вместо да го опазваме. Трябва да пазим сътвореното, защото то е дар, даден ни от Господ, то е Божи подарък за нас. Ние сме пазители на творението. Когато се възползваме от сътвореното, ние унищожаваме знака на Божията любов. Да унищожаваш сътвореното е все едно да кажеш на Бог: „Не ми харесва”. А това не е добро: ето го греха.
Опазването на творението е именно грижа за дара на Бог и е все едно да кажеш на Бог: „Благодаря Ти, аз съм пазител на творението, но за постигането на напредък никога няма да разруша Твоя дар”. Такова трябва да бъде нашето отношение към сътвореното: да го пазим, тъй като ако унищожаваме творението, творението ще унищожи нас! Не забравяйте това. Веднъж бях в едно село и чух една поговорка от една семпла жена, която много обичаше цветята и се грижеше за тях. Каза ми: „Трябва да пазим хубави тези неща, които Бог ни е дал; сътвореното е предназначено за нас, за да го използваме по добрия начин – не да го експлоатираме, а да го пазим. Защото Бог прощава винаги, ние, хората, прощаваме понякога, но творението не прощава никога, и ако ти не го пазиш, то ще те унищожи”.
Това трябва да ни накара да се замислим и трябва да ни подтиква да молим Светия Дух за дара на знанието, за да разберем добре, че творението е най-хубавият подарък от Бог. Той е направил толкова хубави неща за най-хубавото нещо, което е човекът”.

Източник: © www.vatican.va
Превод от италиански: © www.catholic-news.bg