Отец Иван Топалски: „Душата има нужда от покой“

10 юли 2017, 23:30

Проповед за 14-та Обикновена неделя

Автор: Отец Иван Топалски,
енорист на католическа енория „Св. Андрей“, Калояново

Драги верни, паметни са тези Христови думи, които днес чухме от евангелския текст: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце… И ще намерите покой за душите си”.
Започва летният сезон и всеки започва да мисли за отпуските, за почивката, тъй както е справедливо. Тялото има нужда от почивка и самò зове за нея, когато дойде време. Но замисляли ли сме се дали по същия начин и душата ни няма нужда от утеха, от почивка, от покой? Христос казва: „В Моето сърце, при Мен, ще намерите покой за душите си”. Неслучайно и свети Августин казва: „Неспокойна е душата ми, Господи, докато не намеря покой в Тебе”. Трудно обаче ние разбираме как да дадем този покой на душата си. Многобройните въжделения, неспокойствието на душата, ние се стремим да удовлетворим с неща, които не вършат работа, с амбиции, с човешки…, с материални неща, с удоволствия, със слава, с какво ли не се опитваме да утешим душата си. И никога тя не намира утеха, по простата причина, че не са тези нещата, от които тя има нужда. Свети Августин го казва много добре: „Само в Господа душата ми може да намери покой”. И в душата има кътче, което само Бог може да запълни. Не приемем ли Бог в душата си, тя винаги ще се чувства празна. И с колкото и други неща да се мъчим да я утешим, тя утеха няма да намери. Затова е необходимо, драги верни, тъй както даваме почивка на тялото, тъй както даваме отпуска на тялото, така да даваме нужното и на душата… Всекидневната молитва, ежеседмичното участие в светата литургия, приемането на светите тайнства – ето това е храната за душата, това е утехата, и в тези неща душата намира покой. Нека не ги пропускаме, нека не ги пренебрегваме, защото без тях няма да имаме вътрешно душевно и духовно удовлетворение и винаги ще се стремим към неща, които не са толкова важни, колкото Бог. Или с други думи, нека отдадем на тялото това, което е нужно, но нека отдадем и на душата онова, което е нужно. Нека не пренебрегваме едното за сметка на другото. И Господ ни зови: „Бъдете кротки и смирени по сърце… И ще намерите покой за душата си… И знайте, че Моето бреме е леко и игото Ми – благо”. Амин.

Забележка: Проповедта е произнесена и записана по време на неделната литургия за 14-та Обикновена неделя, отслужена на 7 юли 2014 г. в енорийската църква „Св. Андрей“ в Калояново.

Новини: Проповеди

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар