Catholic-news

КЪМ БОЛНИТЕ

Започнахме летния период: мнозина тръгват, за да си починат малко; ваканцията е момент, в който можем да бъдем също и в компанията на Исус за едно по-дълго време или пък за да препрочетем някои страници от Евангелието, докато си почиваме. Но лятото се превръща и в трудно време, особено за възрастните и за болните, които остават все по-сами и които се добират с все по-голяма трудност до някои услуги, особено в големите градове. Така времето за почивка е и време, в което трудностите в живота изглежда стават още по-големи.
Позволете ми мисълта ми да достигне до всички болни, но разбира се по-специално до болните в „Джемели”, които на 27 юни, празника на Пресвето Сърце Исусово, ме очакваха. Знам, че всичко бе подготвено с ентусиазъм и сърцеотдаване, в това число и за да отбележим 50-та годишнина от освещаването в Рим на Университетската клиника „Агостино Джемели”, част от Факултета по медицина и хирургия. Всичко бе готово; но както можахте да видите, моите най-близки сътрудници вече бяха в „Джемели”, но няколко минути преди да тръгна, силно главоболие, които имах от сутринта и което се надявах, че ще премине, тръгна да се влошава, към което се прибави и гадене, и стана така, че… не успях да дойда.
Разбирам разочарованието, не само на отговорните, но и на всички, които работиха с всички сили и отдаденост. Разбирам и разочарованието на болните, които бяха готови да се молим заедно по време на светата литургия и които бих желал да поздравя лично.
Мисля именно за вас, болните, обгрижвани с любов и професионализъм от медицинския и парамедицинския персонал на „Джемели”: съхранете в молитвата вкуса за Божиите неща, бъдете свидетели, че само в Бог е вашата сила. Вие, болните, които изпитвате върху себе си слабостта на тялото, можете силно да свидетелствата на хората, които са близо до вас, колко скъпоценно нещо в живота са Евангелието и милосърдната любов на Отец, а не парите и властта. Всъщност, дори когато някой, според светските разбирания, е важен, той не би могъл да добави дори и един ден в повече към собствения си живот.
От сърце благодаря и на целия административен персонал и на хилядите хора, които са свързани с „Джемели” от италианските седалища на Католическия университет: Милано, Бреша, Пиаченца-Кремона. Към всички тях е моята лична благодарност, и знайте, че знам колко отдаденост и страст влагате във вашия труд. Сърдечен поздрав и към президента на „Тониоло” кардинал Скола и към генералния асистент на Католическия университет монс. Клаудио Джулиодори.
Знаете, че много исках да се срещна с вас, но, както ви е добре известно, ние не сме господари на живота си и не можем да разполагаме с него както ни харесва. Трябва да приемаме слабостта. Заедно с мен запазете увереността, че само в Бог е нашата сила. Поверявам ви на Мария, а вие продължавайте да се молите за мен, защото се нуждая от това.