Catholic-news

Проповед на отец Збигниев Тенча OFM Cap, енорийски свещеник при катедрала „Св.Йосиф“ – София, за XVI обикновена неделя „С”:

Главната тема на днешното Божие Слово е гостоприемството. В първото четиво узнаваме как самият Бог е дошъл на гости при Авраам. Преданието на Църквата ни учи, че тримата човека, които е приел Авраам, символизират Пресветата Троица.
В Евангелието сам Исус е приет в къщата на Марта и Мария като гост. Библията ни помага да си припомним религиозното значение на гостоприемството. Да приемаме госта, чуждия нуждаещ се човек, е еднозначно да приемаме Господа, Христа. Исус говори за Себе си: “Странник бях и ме прибрахте.” (Мт 25, 35) Не можем да забравим, че всички сме гости на този свят. Чужди и странници, вървящи към Дома на небесния Отец. Благата вест на няколко места споменава за посещението на Исус в къщата на Марта и Мария във Витания. Витания се е намирала няколко километра на изток от Йерусалим. Исус, изморен да поучава тълпите и особено от споровете с фарисеите, отивал или за да си почива, или за да нощува в тихата и приятелска къща.
И виждаме тук Исус, поучаващ Мария, която седи, заслушана при нозете Му. Такова поведение не се е срещало у евреите по онова време. Израилските книжници и учители са позволявали само на момчетата да правят така. На Мария е оказана благосклонност, на която дори не може да повярва: тя има пред себе си Учителя, Който говори за Царството небесно само на нея! Слуша в тишина с цялото си сърце думите за живота. През това време Марта е улисана и забързана да приготви храната.
На Мартината молба Исус отговаря: “Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, а пък едно е само потребно. Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме.” Тази „добрата част” е да се вслушваме в думите на Исуса. Да чуваме, да запомняме и да постъпваме според думите Му. За да се уподобим на Сина Божи и да постигнем вечен живот.
Нека да се вгледаме в поведението на Марта. За какво я укорява Исус? За службата? Със сигурност не, защото Сам е казал, че е дошъл да служи. Марта изглежда улисана в голяма шетня – да чисти, да готви, и не забелязва, че на Исус Му е по-драго да разговаря с нея, отколкото да я вижда притеснена от това какво да сготви и колко бързо и добре да почисти. Безпокойството на Марта надминало в душата й простотата и любовта. Исус не укорява Марта за действията й, а за това, че е загубила Евангелска перспектива. Когато губим вътрешния мир, не преценяваме добре нещата по същество. Ставаме роби на задачите си, на своята работа.
От това положение ни изтръгват думите на Исус: “Каква полза на човека, ако придобие целия свят, а повреди душата си.” (Мт 16, 26) И още: Не се безпокойте за живота си, какво да ядете и да пиете, нито за тялото си, какво да облечете. Животът не е ли по-ценен от храната и тялото – от облеклото?… но преди всичко търсете Царството на Бога и Неговата правда, а Той ще ви прибави всички тези неща.
Различните действия на Марта и Мария произтичат от техния различен темперамент. Намираме двете сестри, представящи подобно поведение на страниците на Евангелието от св. Йоан. Виждаме там, че „Марта прислужваше, а Мария взе народно, чисто, драгоценно миро, помаза нозете Исусови и с косата си ги избърса” (Й 12, 2-3). Отново едната е практична – изразява своята любов, като служи, а другата е по-чувствителна – с малкия жест на любов, с благоуханието на мирото изразява своята привързаност (отдаденост) и благодарност към Исуса.
Също и днес виждаме, че едни хора с оглед на темперамента си изразяват любовта и почитта си с практични жестове. Съумяват да забележат материалните нужди на другите и с отворено сърце им помагат. Други пък забелязват душевните, сърдечните нужди. И двата облика на тази любов са красиви: и прислужването на Марта, и вътрешните чувства на Мария. Затова нека да се стараем да имаме ръцете на Марта и сърцето на Мария. Такава хармония забелязваме при Исусовата Майка, Девицата от Назарет. Тя е била Марта, когато е бързала да помогне на бременната си сродница Елисавета и когато на сватбата в Кана Галилейска първа е забелязала, че виното свършва. Била е и Мария, когато в сърцето си е размишлявала върху Исусовите думи и когато в мълчание е стояла под кръста.
Действията на Авраам, Марта и Мария ни припомнят какво е гостоприемството.
Виждаме, че това не е само да настаним гостите около добре приготвената маса, но също да бъдем с тях, да ги направим участници в нашия живот, както и ние да участваме в техния. Това е взаимност, която и гостите, и домакините обогатява.