Думите на молитвата „Отче наш“, обяснени от св. Тереза Авилска: (7) И ПРОСТИ НИ ДЪЛГОВЕТЕ…
….И тъй, Той продължава молитвата, която ни даде, и прибавя тези думи: “ и прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници“.
Забележете, Сестри мои, че Той не казва: както и ние ще простим, за да знаем добре, че за онзи, който е поискал такъв скъпоценен дар и подчинил своята воля на Божията, тази прошка трябва да е нещо съвършено. И така, Той казва: КАКТО И НИЕ ПРОЩАВАМЕ. Онзи, който от все сърце казва на Господа: ДА БЪДЕ ВОЛЯТА ТИ, вече трябва всичко да е простил или най-малкото да е взел решение да стори това. Ето защо Светците са се радвали, когато са били обиждани и преследвани, понеже така те са могли да поднесат нещо на Господа, когато са Му отправяли това прошение. … Ние искаме нещо толкова значително и толкова важно, а именно Господ да ни прости нашите грехове, които биха заслужили вечния огън, при единственото условие и ние да прощаваме. От своя страна аз имам толкова малко случаи да прощавам, че трябва, Господи, даром да ми простиш всичко; ето един добър случай да порявиш великото Си Милосърдие! …Наистина , с нашите понятия за чест ние приличаме на деца, които строят къщички със сламчици. О, Велики Боже, как не можем да разберем, Сестри мои, в какво се състои истинската чест и какво значи да я изгубим? Не говоря за вас сега, защото би било голямо нещастие, ако още не сте разбрали тази истина. Аз говоря за себе си, за времето, когато държах на честта, без да знам в какво точно се състои тя, и когато следвах общоприетото мнение. Тогава какво ли не считах за обидно? Сега се червя, като си го припомням! При това не бях от най-чувствителните в това отношение, но не се придържах към същественото, нито преценявах, нито обръщах внимание на истинската чест, която е от полза за душата ни. О, колко верни са думите, че чест и полза не вървят ръка за ръка. Не знам дали това е казано точно за този случай. Но тук тези думи са верни в буквалния смисъл, тъй като не е възможно ползата на душата ни и това, което хората наричат чест, да вървят заедно. Колко страшно е, като гледа човек как светът върви в съвсем противоположна на истината посока!
(Из гл. ХХХVІ на „Път към съвършенството“,
превод на сестрите кармилитки от манастира „Св. Дух“, София)
Новини: Коментари












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар