Catholic-news

Вечерта в неделя, по време на еднодневното си посещение в Албания, Папа Франциск участва във вълнуващо отслужване на весприте със свещеници, монаси и монахини, семинаристи и движения на миряни, в катедралата на Тирана „Св. Павел“. Църквата, която побира около 700 души, изглеждаше препълнена. Присъстваха седемте албански епископи, около 150 свещеници и 400 семинаристи и верни от рзлични мирски движения. Една сестра и един свещеник разказаха за ужасите на диктатурата и преследванията заради вярата, които те са изпитали на собствен гръб. Папа Франциск слушаше внимателно думите им, а след това сърдечно ги прегърна.

В свободното си слово Папата изказа мнението си по въпроса и още вденъж през тази неделя напомни за голямото страдание при диктатурата, което е трябвало да понесат не само християните и религиозните общности в Албания и колко много е трябвало да се борят за религиозна свобода – най-вече монасите и монахините, които и днес все още носят белезите от тази диктатура:

„През тези два месеца се подготвях за пътуването. Четох историята за религиозното преследване в Албания. За мен беше изненада. Не знаех, че вашият народ е страдал толкова много. Всички тези фотографии, които днес видях на летището, показват, че тук има дълбок спомен за мъчениците.“

Преследването, което режимът на Енвер Ходжа започва в тогава най-изолираната държава, без съмнение е засегнала всички: мюсюлманското мнозинство, което според настоящата статистика е почти 60% от населението, също православните и католиците. През 1968 г. комунистите написаха и в конституцията, че Албания е „атеистична държава“; едва в края на 1990 г. религиите отново бяха допуснати. Тези следи на религиозно преследване присъстват и днес. Папата посочи борбата на вероизповеданията за оцеляване като знак за това, че диктатурата на любовта е по-голяма от всичко останало. Той бе много развълнуван от историите на двете жертви на диктаторския режим.

„Сега можем да ги попитаме, как са съумели да преживеят това мъчение? Бог е бил този, който ни е утешавал. Те са страдали много – физически и психически и този страх от несигурността. Те са живели с тази несигурност. Но Бог ги е утешавал.“