Catholic-news

Пълен текст на проповедта на Папа Франциск
по време на светата литургия,
отслужена на площад „Бл. Майка Тереза“ в Тирана, Албания
(21 септември 2014 г.)

„Евангелието, което чухме, ни разказва, че освен дванадесетте апостоли, Исус призовава други седемдесет ученици и ги изпраща по градовете и селата, за да известяват Божието Царство (срв. Лк 10, 1-9. 17-20). Той дойде, за да донесе на света Божията любов, с желанието да я утвърди посредством общението и братството. Затова веднага формира общност от ученици – една мисионерска общност, и ги изпраща на мисия, изпраща ги „да вървят“. Мисионерският метод е ясен и прост: учениците отиват по къщите и тяхното благовестие започва с един изпълнен със смисъл поздрав: „Мир на този дом!“ (ст. 5). Това не е просто някакъв поздрав, а е и дар: мира. Идвайки днес сред вас, скъпи братя и сестри от Албания, на този площад, посветен на една скромна и велика дъщеря на тази земя – блажената Майка Тереза от Калкута, бих желал да повторя и пред вас този поздрав: „Мир във вашите домове, мир във вашите сърца, мир на вашата нация!“.
В мисията на седемдесетте ученици намира отражение мисионерският опит на християнската общност от онова време: възкръсналият и жив Господ изпраща не само дванадесетте, но цялата Църква, изпраща всеки кръстен да известява Евангелието сред всички хора. В течение на вековете невинаги известието за мир, носено от Исусовите посланици, е било приемано; понякога вратите са се затваряли. До неотдавна вратата и на вашата страна също бе затворена, залостена с ключалката на забраните и заповедите на една система, която отричаше Бог и препятстваше религиозната свобода. Онези, които се страхуваха от истината и свободата, правеха всичко, за да прогонят Бог от човешкото сърце, а също и да изключат Христос и Църквата от историята на вашата страна, макар тя да е била една от първите, приели светлината на Евангелието. Всъщност, във второто четиво чухме да се споменава Илирик – провинция, която във времената на апостол Павел е включвала и територията на днешна Албания.
Като размишляваме отново за онези десетилетия на жестоки страдания и продължителни преследвания срещу католици, православни и мюсюлмани, можем да кажем, че Албания е страна на мъченици: много епископи, свещеници, богопосветени, вярващи миряни и служители на култа на други религии платиха с живота си за своята вярност. Не липсваха и доказателства за голяма смелост и последователност в изповядването на вярата. Колко християни не се огънаха пред заплахите, а продължиха непоклатимо по започнатия път! Духовно се отправям към онази стена в гробището в Скутари, място-символ на мъченичеството на католиците, където са се извършвали екзекуциите, и с вълнение поставям цветето на молитвата и на благодарния и вечен спомен. Господ е бил близо до вас, скъпи братя и сестри, за да ви подкрепя; Той ви е водил и утешавал, а накрая ви е издигал до крилете на орела, както навремето стори с древния израилтянски народ, както чухме в първото четиво. Орелът, който е изобразен на знамето на вашата страна, е призив към всички вас да почувствате надеждата, за това да поддържате непоклатимо упованието си в Бог, Който не разочарова, а е винаги на наша страна, особено в трудните моменти.
Днес вратите на Албания са отворени. Узрява период на една нова, водеща роля за всички членове на Божия народ: всеки кръстен има място и задача за изпълнение в Църквата и в обществото. Всеки се чувства поканен да се ангажира щедро в известяването на Евангелието и в свидетелството на милосърдието; да поддържа плодовете на солидарността, за да насърчава по-справедливи и братски условия на живот за всички. Днес дойдох да ви благодаря за вашето свидетелство, както и да ви насърча да расте във вас и около вас надеждата. Не забравяйте орела. Орелът не забравя за гнездото си, но лети високо. Летете високо! Вървете нагоре! Дойдох да ви насърча да присъедините към всичко това и новото поколение; да се храните усърдно с Божието Слово, отваряйки сърцата си за Христос, за Евангелието, за срещата с Бог, за срещата помежду си, която правите – посредством вашата среща вие давате свидетелство на цяла Европа.
В дух на общение между епископи, свещеници, богопосветени лица и вярващи миряни, ви насърчавам да дадете тласък на пастирската дейност, която представлява дейност на служение, както и да продължавате да търсите нови начини на присъствие на Църквата вътре в обществото. По-конкретно, отправям този призив към младите. Толкова много младежи имаше по пътя от летището до тук! Това е един млад народ! Много млад. А където има младост, има и надежда. Слушайте Бог, обожавайте Бог и се обичайте помежду си като народ, като братя.
Благодаря на Църквата, която живее на тази албанска земя, за нейния пример за вярност. Не забравяйте за гнездото, за вашата близка история, също и за предизвикателствата; не забравяйте за раните, но не бъдете злопаметни. Вървете напред и работете с надежда за едно голямо бъдеще. Толкова синове и дъщери на Албания страдаха, та чак до пожертване на живота си. Нека тяхното свидетелство подкрепя днешните и утрешните ви стъпки по пътя на любовта, по пътя на свободата, по пътя на справедливостта, и най-вече – по пътя на мира. Така да бъде“.

Превод от италиански: © www.catholic-news.bg