Catholic-news

На 28 септември 2014 г. по инициатива на Папския съвет за семейството във Ватикана се проведе ден, посветен на възрастните хора. Но площад „Св. Петър“ се стекоха десетки хиляди възрастни, баби и дядовци, придружавани от членове на техните семейства. Много от тях бяха дошли от страни извън Италия.
Денят започна със среща под надслов „Благословия за дълъг живот“. Срещата започна в 8,30 ч. местно време. Час по-късно към нея се присъедини и Папа Франциск. В срещата, която приключи в 10,30 ч., точно преди началото на светата литургия, участие взе и почетният Папа Бенедикт ХVІ.

„Скъпи братя и сестри, добър ден!
Благодаря ви, че дойдохте толкова многобройни! И благодаря за празничното посрещане: днес е вашият празник – нашият празник! Благодаря на монс. Палия и на всички, които го подготвиха. Специално благодаря на почетния Папа Бенедикт ХVІ за неговото присъствие. Както съм казвал много пъти, твърде много ми харесва факта, че той живее тук, във Ватикана, защото това е като да си имаш един мъдър дядо вкъщи. Благодаря!
Изслушах свидетелствата на някои от вас, които представят общите грижи на толкова много възрастни хора, на толкова много баби и дядовци. Но едно от тези свидетелства бе различно – свидетелството на братята от Каракеш, избягали от насилническото преследване. На всички тях нека заедно кажем едно специално „благодаря“! Прекрасно е че сте дошли тук, днес: това е дар за Църквата. На вас ние предлагаме близостта си, молитвата си и конкретна помощ. Насилието над възрастни хора е нечовешко, както и насилието над дечица. Но Бог няма да ви забрави, Той е с вас! С Негова помощ вие сте и ще продължите да бъдете паметта на народа си; както и на всички нас – голямото семейство на Църквата. Благодаря!
Тези братя ни свидетелстват, че дори и в най-трудните изпитания, възрастните хора, които имат вяра, са като дървета, продължаващи да дават плод. Това важи и за най-обикновените ситуации, където обаче можем да се натъкнем на други изкушения, както и на други форми на дискриминация. Чухме за тях от някои от свидетелствата.
По един особен начин старостта е благодатно време, период, в който Господ подновява към нас Своя зов: Той ни зове към това да пазим и предаваме вярата, призовава ни да се молим най-вече за застъпничество, призовава ни да сме близо до нуждаещия се… Старите хора, бабите и дядовците, имат способност да разбират най-трудните ситуации: това е една велика способност! И когато се молят за тези ситуации, тяхната молитва е силна, мощна!
На онези баби и дядовци, които са получили благословията да видят децата на своите деца (срв. Псалтир 128, 6), е поверена една голяма задача: да предават жизнения опит и историята на семейството, на общността, на народа; да споделят със семплота една мъдрост, а именно – вярата – това е най-скъпоценното наследство! Блажени са онези семейства, които имат близо до себе си баба и дядо! Дядото е два пъти баща, а бабата – два пъти майка. В страните, където религиозните преследвания са били твърде жестоки, сещам се например за Албания, където бях миналата неделя, в тези страни е имало баби и дядовци, които се водели децата да бъдат кръстени скришом, за да им дадат вярата. Прекрасни! Те са били прекрасни в преследването и са спасили вярата в тези страни!
Невинаги обаче възрастният човек, дядото, бабата имат семейство, което ги приема. И тогава идват като добре дошли домовете за възрастни хора… Стига обаче да са наистина домове, а не затвори! И стига да са за възрастни, а не в интерес на някой друг! Не ни трябват институции, в които възрастните да живеят като забравени, като скрити, като изоставени. Чувствам близки многото възрастни хора, които живеят в тези домове, и с мисля за благодарност за онези, които ги посещават и се грижат за тях. Старческите домове би трябвало да бъдат „бели дробове“, изпълнени с човечност – в страната, в квартала, в енорията; би трябвало да бъдат „светилища“ на човечността, където този, който е стар и слаб, да бъда обгрижван и пазен като по-голям брат или по-голяма сестра. Толкова е хубаво да отидеш на гости на стар човек! Само гледайте нашите деца: понякога ги виждаме, че са лениви и тъжни, но отидат ли на гости на баба и дядо – стават радостни!
Съществува обаче и реалността на забравените стари хора. Колко пъти възрастни хора биват захвърлени с нагласата да бъдат изоставени, което е една истинска, скрита евтаназия! Това е ефект от онази култура на отхвърлянето, която причинява толкова много злини на нашия свят. Биват изхвърляни деца, биват изхвърляни млади хора, защото нямат работа, биват изхвърляни и възрастни хора с претенцията да се поддържа „равновесна“ икономическа система, в центъра на която не е човешката личност, а парите. Всички ние сме призвани да се противопоставим на тази отровна култура на изхвърлянето!
Ние, християните, заедно с всички хора с добра воля, сме призвани да градим с търпение едно различно общество – по-приемащо, по-човечно, по-приобщаващо, което не изпитва нужда да изхвърля онези, които са телесно и умствено слаби, а дори напротив – общество, което мери собствените си „стъпки“ именно по тези хора.
Като християни и като граждани ние сме призвани да търсим, с фантазия, но и с мъдрост, пътищата за посрещане на това предизвикателство. Народ, който не пази старите хора и не се отнася добре с тях, е народ, който няма бъдеще! А защо няма бъдеще? Защото губи паметта си и изтръгва корените си. Но внимание: вие носите отговорността да поддържате тези корени живи в самите себе си! С молитвата, с четенето на Евангелието, с милосърдните дела. Така ще останем като живи дървета, които дори в старостта си не спират да принасят плод. Едно от най-хубавите неща в семейния живот, в нашия човешки живот в семейството, е да галиш детенце, но и да се оставиш да бъдеш гален, милван от дядо и баба. Благодаря!“.

Превод: © www.catholic-news.bg