Catholic-news

На 28 септември 2014 г., 26-та неделя от Обикновеното време, в 10,30 ч. римско време Папа Франциск отслужи света литургия на площад „Св. Петър“, в присъствието на стари хора от цял свят, стекли се, за да участват в срещата „Благословията на дългия живот“. Срещата бе подготвена от Папския съвет за семейството.
В съслужие със Светия Отец бяха възрастни свещеници от цял свят.
Публикуваме пълния текст на проповедта на Папа Франциск.

„Нека възприемаме Евангелието, което чухме днес, като Евангелие на срещата между млади и стари – среща, изпълнена с радост, изпълнена с вяра, изпълнена с надежда.
Мария е млада, много млада. Елисавета е стара, но в нея Бог проявява Своето милосърдие и от седем месеца тя и съпругът и са в очакване на дете.
Дори и при тези обстоятелства Мария ни показва пътя: отива да се срещне с възрастната си родственица, да бъде с нея, естествено – да и помага, но също, и преди всичко – да се учи от нея, старата жена, на мъдростта на живота.
Първото четиво, чрез разнообразни изразни средства, ни припомня четвъртата заповед: „Почитай баща си и майка си, за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава“ (Изх 20, 12). Няма бъдеще за народа без тази среща на поколенията, без това децата да приемат с признателност свидетелството на живота от ръцете на родителите си. И вътре, в тази признателност към онези, които са ти дали живота, е и признателността, благодарността към Отец, Който е в небесата.
Има и такива поколения от млади хора, които поради сложни исторически и културни причини, изпитват по-силна нужда да са независими от родителите, казано с други думи – искат „да се освободят“ от наследството на предишното поколение. Нещо като младост, която се опълчва. Само че ако не бъде възобновена срещата (между поколенията – бел. ред.), ако не бъде намерено едно ново, плодоносно равновесие между поколенията, последицата е едно тежко обедняване за хората, и свободата, която надделява в обществото е всъщност една фалшива свобода, която почти винаги се превръща в авторитаризъм.
Същото послание се съдържа и в напътствието, което апостол Павел отправя към Тимотей, а посредством него – към християнската общност. Исус не отменя закона за семейството и за прехода между поколенията, а го довежда до завършек. Господ образува едно ново семейство, в което връзката с Него и осъществяването на волята на Бог-Отец надделяват над кръвните връзки. Само че любовта към Исус и към Отец намира завършеност в любовта към родителите, към братята, към бабите и дядовците, и обновява семейните отношения с живителния сок на Евангелието и Светия Дух. И така, свети Павел препоръчва на Тимотей, който е пастир, водач на общността, да уважава възрастните хора и близките от семейството, като го насърчава да прави това със синовно поведение: „старецът… като да ти е баща“, „старите жени – като майки“ (срв. 1 Тим 5, 1). Лидерът на общността не е освободен от тази Божия воля, напротив – Христовото милосърдие го подтиква към още по-голяма любов. Подобно на Дева Мария, която, макар да е била предопределена за Майка на Месията, се чувства подтикната от любовта на въплъщаващия се в нея Бог да тича към възрастната си родственица.
И нека отново се върнем към тази „икона“, пълна с радост и надежда, пълна с вяра, пълна с милосърдие. Само като си помислим, че Дева Мария, бидейки в дома на Елисавета, е чувала нея и съпруга и Захария да се молят с думите от днешния отпевен псалм: „Ти си моя надежда, Господи Боже, мое упование от младините ми… Не ме отхвърляй на старост; когато почне да чезне силата ми, не ме оставяй… И до старост и бели коси не ме оставяй, Боже, докато не възвестя Твоята сила на сегашния род, и на всички идващи – Твоята мощ“ (Пс 71, 5. 9. 18). Младата Мария слушала и пазела всичко в сърцето си. Мъдростта на Елисавета и Захария е обогатила нейния млад дух; те не били експерти по майчинство и бащинство, защото дори и за тях това била първа бременност, но били експерти във вярата, експерти по отношение на Бог, експерти в онази надежда, която произтича от Него: това е нещото, от което светът се нуждае, във всяко време. Мария умеела да слуша тези родители – стари и изпълнени с изумление. Тя извлякла цяло съкровище от тяхната мъдрост и тази мъдрост била скъпоценна за нея, в нейния път на жена, на съпруга, на майка.
Ето как Дева Мария ни показва пътя – пътя към срещата между млади и стари. Бъдещето на един народ предполага задължително тази среща: младите дават сила, за да може народът да върви напред, а старите упражняват тази сила посредством народната памет и мъдрост“.

Превод: © www.catholic-news.bg