„Напред към пълното единство!“ (пълен текст)

8 октомври 2014, 18:00

Публикуваме пълния текст на прекрасния катехизис на Папа Франциск по време на днешната генерална аудиенция, състояла се на площад „Св. Петър“. Темата на днешната беседа на Светия Отец бе единството между християните.

„Скъпи братя и сестри, добър ден!
По време на последните катехизиси се опитахме да хвърлим светлина върху характера и красотата на Църквата, като си задавахме въпроса какво означава за всеки от нас да принадлежим към този народ, към Божия народ, който е Църквата. Не трябва обаче да забравяме, че има много братя, които споделят с нас вярата в Христос, но принадлежат към други изповедания или традиции, различни от нашата. Мнозина са се примирили с това разделение. Има и такива, които са се примирили дори и в нашата Католическа Църква, която, в хода на историята, често е била причина за конфликти и страдание, както и за войни, и това е срамно! Дори и днес отношенията невинаги са белязани от уважение и сърдечност… Но, питам се: добре де, как да се изправим пред лицето на всичко това? Дали и ние не сме се примирили, да не кажа, че направо сме безразлични към това разделение? Или силно вярваме, че е възможно и че трябва да се върви в посока към помирение и пълно общение? Пълното общение означава да можем всички заедно да участваме в тялото и кръвта на Христос.
Разделенията между християните нараняват Църквата, нараняват Христос. Така разделени ние нанасяме рана на Христос: всъщност Църквата е тялото, на което Христос е глава. Добре знаем колко скъпо на сърцето на Исус бе Неговите ученици да останат единни в любовта Му. Достатъчно е да помислим над думите Му, съдържащи се в седемнадесета глава от Евангелието от Иван – молитвата, отправена към Отец в навечерието на страданията: „Отче свети, опази ги в Твоето име тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние“ (Ив 17, 11). Това единство бе заплашено още докато Исус бе сред Своите: всъщност Евангелието ни припомня как апостолите спорели помежду си кой би бил най-големият, най-важният (срв. Лк 9, 46). Господ обаче изключително много наблягаше на единството в името на Отца, правейки така, че да проумеем, че нашето благовестене и нашето свидетелство ще вдъхват много повече доверие, когато повече от нас са в състояние, на първо място, да живеят в общение и да се обичат. Именно единството е онова нещо, което Неговите апостоли, с благодатта на Светия Дух, след това ще проумеят в дълбочина и ще го вземат присърце – до такава степен, че св. Павел ще стигне до там да умолява общността в Коринт с тези думи: „Моля ви, братя, в името на нашия Господ Исус Христос, да говорите всички едно и също и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и една мисъл“ (1Кор 1, 10).
През своя исторически път Църквата е изкушавана от злото, което търси начини да я раздели, и за съжаление тя е била белязана от тежки и тъжни разделения. Това са разделения, които в някои случаи се проточват дълго във времето, та чак до днес, резултатът от което е, че е трудно да се възстановят всички причини и най-вече – да се намерят възможните решения. Причините, довели до нараняванията и разделенията, могат да бъдат най-различни: от различия по отношение на догматичните и морални основи и различни богословски и пастирски концепции, през политически мотиви или поради изгода, та до сблъсъци, дължащи се на антипатии и лични амбиции… Ясно е, че по един или друг начин зад тези разделения стоят винаги високомерието и егоизмът, които са причина за всяко несъгласие и които ни правят нетолерантни, неспособни да се вслушваме и приемаме онзи, който има друго виждане или позиция, различна от нашата.
Сега, изправени преди всичко това, има ли нещо, което всеки от нас, като член на светата Майка Църквата, може да направи? Без съмнение, не трябва да липсва молитвата – като продължение и в общение с молитвата на Исус, а именно – молитвата за единство на християните. И заедно с молитвата Господ иска от нас едно обновено отваряне: Той иска да не се затваряме за диалога и срещата, а да вземем всичко онова ценно и позитивно, което ни се предлага – дори от онзи, който мисли различно от нас или който заема различни позиции. Той иска да не спираме погледа си на онова, което ни разделя, а по-скоро на онова, което ни обединява,като се опитваме в по-голяма степен да разбираме и обичаме Исус и да споделяме богатството на Неговата любов. В конкретно измерение това означава придържане към истината, както и способност да прощаваме, да се чувстваме част от едно и също християнско семейство, да признаваме, че единият е дар за другия и заедно да правим много добри неща, както и милосърдни дела.
Голяма е тази мъка. Но има разделения, има разделени християни, ние сме разделени помежду си. Всички обаче имаме нещо общо: всички вярваме в Исус Христос Господ. Всички вярваме в Отца, Сина и Светия Дух и всички вървим заедно, всички сме на път. Нека си помагаме един на друг! Да, един мисли така, друг мисли другояче… Във всички общности има добри теолози: нека те да спорят, нека те да търсят богословската истина, защото това е тяхно задължение, но нека ние вървим заедно, молейки се един за друг и вършейки милосърдни дела. Така ще изградим общението, като вървим по пътя. Това се нарича духовен икуменизъм: да вървим по пътя на живота – всички заедно в нашата вяра в Господ Исус Христос. Някои казват, че не трябва да се говори за лични неща, но не издържам на това изкушение. Говорим за общение… общение помежду си. И днес аз съм толкова благодарен на Господ, защото днес се навършват 70 години от моето Първо Причастие. Всички ние би трябвало да знаем, че да приемеш Първо Причастие означава да влезеш в общение с другите, в общение с братята от нашата Църква, но също и в общение с всички онези, които принадлежат към различни общности, но вярват в Исус. Да благодарим на Господ за нашето Кръщение, да благодарим на Господ за нашето общение, и нека това общение има за завършек това – да сме всички заедно.
Скъпи приятели, тогава нека вървим напред към пълното единство! Историята ни е разделила, но ние сме на пътя към помирението и общението! И това е истина! И това нещо ние трябва да го защитаваме! Всички сме на пътя към общението. И когато целта изглежда твърде далечна, почти непостижима, и когато се чувстваме обзети от униние, нека ни окуражава идеята, че Бог не може да затвори ухото Си за гласа на Своя собствен Син Исус и няма как да не удовлетвори Неговата и нашата молитва всички християни да бъдат наистина едно“.

Превод от италиански: © www.catholic-news.bg

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар