Светците и мисионерите: живот в служба на Бога (добавен пълен текст на проповедта на Папа Франциск)

12 октомври 2014, 20:26

Тази неделя Папа Франциск почете на благодарствената Света Литургия в базиликата „Св. Петър“дейността на мисионерите за разпространението на християнската вяра по света по повод канонизацията на двама мисионери, които са служили в Канада през ХVІІ век.
Мисионерите са имали куража да живеят посланието на Исус и да споделят бедността и нуждата на хората:
„Те излезли, за да призовават всички хора по кръстовищата на този свят. По такъв начин направили толкова добро за Църквата, защото когато Църквата спира на място и се затваря, се разболява. Тя може да се корумпира както от греховете, така и от невярната, отделена от Бог наука, какъвто е светският секуларизъм.“
Възпоминанието на отците във вярата ни дава смелост да станем свидетели на вярата и да се съпротивляваме на злото:
„Това възпоминание не бива да ни кара да губим кураж. Да запазим смелостта!… Дяволът е завистлив и не търпи, когато някоя страна като Канада е толкова богата на мисионери. Да се молим на Бог, така че Квебек да намери пак пътя на плодовитостта, за да дари на целия свят отново много мисионери.“
Благодарствената литургия бе отслужена за мисионерите в Канада, Франсоа де Монморенси- Лавал (1623-1708), първи епископ в Квебек и Мари Гаяр (1599-1672), мистичка, „майка на католическата църква в Канада“. Двамата са били обявени за блажени от Папа Йоан-Павел ІІ през 1980 година.
Да славим онези, „които са страдали, за да ни донесат Евангелието, означава, че и ние насърчаваме добрата борба за вярата със смирение, кротост и милосърдие, през всички дни на живота. А това носи плодове“.

По-долу публикуваме пълния текст на проповедта на Папа Франциск:

„Ако Църквата се спре и се затвори, тя се разболява“
Чухме пророк Исайя: „Господ Бог ще изтрие сълзите от всички лица“ (Ис 25, 8). Тези думи, изпълнени с Божията надежда, показват целта и сочат бъдещето, към което сме се запътили. По този път светците са наши предшественици и водачи. Тези думи също така подчертават и призванието на мъжете и жените мисионери.
Мисионерите са онези, които, послушни на Светия Дух, имаха смелостта да живеят Евангелието. В това число и Евангелието, което току-що слушахме: „Идете по кръстопътищата“ – казва царят на своите слуги (Мт 22, 9). И слугите излизат и събират всички онези, които успяват да намерят, „и лоши, и добри“, за да ги доведат на сватбения пир на царя (срв. ст. 10).
Мисионерите са приели този повик: излезли са, за да извикат всички по кръстопътищата на света, и така са сторили едно голямо добро на Църквата, защото ако Църквата се спре и се затвори, тя се разболява, дори може да се изврати – било то поради грях, било то поради някакво лъжливо познание, различно от Божието, каквото представлява светският секуларизъм.
Мисионерите обръщаха своя поглед си към разпнатия Христос, приемаха Неговата благодат и не я задържаха за себе си. Подобно на свети Павел, те станаха всичко за всички, умееха да живеят в бедност и изобилие, при ситост и глад; умееха всичко в Онзи, Който им даваше сили (срв. Фил 4, 12-13). С тази сила от Бог те имаха смелостта да „излязат“ по улиците на света с доверие в Господ, Който ги зове. Такъв е животът не мисионера и мисионерката…, за да свършат земния си път далеч от дома, от родината, много често – убити! Както се случва през тези дни с много наши братя и сестри.
Евангелизаторската мисия на Църквата се състои преди всичко в известяване на Божията любов, милосърдие и прошка, открити на хората посредством живота, смъртта и възкресението на Исус Христос. Мисионерите служиха на мисията на Църквата, преломявайки на най-малките и най-отдалечените хора хляба на Словото, носейки на всички дара на безкрайната любов, която извира от сърцето на Спасителя.
Такива бяха св. Франциск дьо Лавал и св. Мария на Въплъщението. В този ден, скъпи канадски поклонници, бих желал да ви дам два съвета: те са откъси от Посланието до евреите, които, с мисъл за мисионерите, ще се отразят много добре на вашите общности.
Първият е този: „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали Божието слово, и като имате пред очите си свършека на техния живот, подражавайте във вярата им“ (13, 7). Нека споменът за мисионерите ни подкрепя в момент, в който изпитваме недостиг на евангелски работници. Нека техните примери ни привличат и подтикват да им подражаваме във вярата. Това са все плодоносни свидетелства, които раждат нов живот!
Вторият съвет е този: „Припомняйте си предишните ваши дни, когато, след като се просветихте, издържахте голяма борба на страдания… Не напускайте вашето дръзновение, за което има голяма награда. Търпение ви трябва, та, след като изпълните Божията воля, да получите обещаното…“ (10, 32. 35-36). Да почитаме онези, които са страдали, за да ни донесат Евангелието, означава и ние да поемем нататък добрата борба за вярата, със смирение, нежност и милосърдие, във всекидневния живот. А това принася плод.
Спомен за онези, които са ни предшествали, за онези, които са основали нашата Църква. Плодоносната Църква на Квебек! Плодоносна, с многото мисионери, които са отишли навсякъде. Светът е бил изпълнен с канадски мисионери като тези двама светци. И сега един съвет: нека след това възпоменание не забравим честността и смелостта. Защото, може би, дори не може би, – дяволът е завистлив и няма да се съгласи с една земя, така богата на мисионери. Нека молим Господ, та Квебек да се върне на пътя на тази плодовитост, за да дава на света много мисионери. Нека тези двама светци, които, така да се каже, са основали Църквата в Квебек, ни помагат като застъпници. Нека семето, засято от тях, расте и дава плод – нови мъже и жени – смели, далновидни, със сърца, открити за повика на Господ. Днес трябва да просим точно това за вашата родина. Те, от небето, ще бъдат наши застъпници. Нека Квебек отново стане извор на прекрасни и свети мисионери.
Ето ги радостта и смисълът на това ваше поклонничество: да пазите спомена за свидетелите, за мисионерите на вярата във вашата земя. Нека този спомен ни подкрепя винаги по пътя към бъдещето, към целта, когато „Господ ще изтрие сълзите от всяко лице…“.
„Да се възрадваме и развеселим за спасението от Него“ (Ис 25, 9).

Превод: © www.catholic-news.bg

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар