Catholic-news

Мисля често за това колко е важно да умеем да изживяваме мига на болка, на страдание, на маргинализация, на самота, мига на провал, на отчаяние, на предателство; мигове, които са част от човешкия опит, защото са част от човешката действителност. Понякога Господ иска да ни направи съпричастни на човешката болки и у нас трябва да узрее тази способност да страдаме и в същото време да даваме принос, а за да направим това, е необходимо да кажем на Бог, да извикаме към Него нашето страдание, да коленичим, съсредоточавайки погледа си в разпятието. Трябва да се формира у нас този манталитет, така че в мига на кръста да не даваме ход на сладки приказки, осуетявайки и пропилявайки този ценен миг, в който Исус ни прави съпричастни на болката на Неговия кръст, като ни дава от него една троха. Болката е част от човешкия живот: да не я маргинализираме, да не я банализираме, като говорим за нея повърхностно! Това е моят опит на слаба и крехка жена и знам, че тези мигове често и аз съм ги изпускала. След това размишлявам, разсъждавам, преглеждам отново панорамата на всичко, което се е случило, и си казвам: „Гледай ти какво съм пропуснала, колко съм била незряла!“.
Ние имаме девиз, който ни съпътства в миговете на страдание и провокация, съставен от три думи: „Мълчи, преглъщай и се усмихвай!“. Когато някой бива порицаван и се оправдава, другите младежи му казват: „Изпусна и този влак!“ – влака на зрелостта, на самообладанието, на способността да мълчиш и да страдаш достойно и мълчаливо. На тези неща уча младежите, защото когато излязат навън, работодателят няма да е виновен, съпругата няма да е виновна, децата им ще ги оборват, а някой ще трябва пък да загуби, за да царува мир. Да, защото мирът е по-важен, а умението да губим е нашата защита. Това е тайнствената школа на кръста, на един Бог, Който не я е обяснил, а я е приел, преминавайки през нея с Плътта на разпнатия Син. Исус ни приканва да гледаме към Него, да Го молим за вяра и любов, за да може погледът ни да не загуби надежда, така че след мрака на Разпети Петък да съумеем да доловим блестящата светлина на Великденската утрин. Възкръсналият Исус е нашата истинска надежда, защото в Него болката и смъртта бяха разгромени и това е опитът, в който в общността се уверяваме лично всеки ден, като виждаме как разцъфва отново животът върху лицата, някога белязани от отчаянието на скиталчеството, които отново заблестяват със светлината на Възкръсналия.

Майка Елвира,
Основателка на Общност „Cenacolo“

Из книгата „Лъчи от светлина“,
издателство „Фондация „Комунитас“, 2014