Catholic-news

Имам съмнения относно предбрачните сексуални отношения. Една моя позната, също католичка, много дълго се стараеше да живее според католическото учение. Но и тя през цялото време се вълнуваше от същия въпрос, който вълнува и мен.
Тя задаваше на католическите свещеници прост въпрос: „Покажете ми в Библията думите на Исус, които забраняват половите отношения преди брака“. Но нито един от духовниците не успяваше да и отговори… И аз питам: защо Исус, Когото съм прием като свой Господ и Спасител, Който за мен е по-важен от всичко, нищо не казва по тази тема? Той осъжда проституцията (секс за пари) и изневярата (секс с друг партньор, различен от съпруга/съпругата). Но в моя случай не става дума нито за едното, нито за другото. Не ме интересува и секса със случаен партньор. Говоря изключително за полови отношения с моето момиче, с което възнамеряваме да се оженим. Нашата цел далеч не е удовлетворяване на страстта – това може да се постигне дори и с онанизъм. Става дума за любов – истинска и дълбока, в която ние се съединяваме в едно тяло. Исус, моят Господ и Спасител, не забранява това. Ето защо не разбирам защо трябва да чакаме до сватбата.

Адриан

ОТГОВОР:
За да отговорим на този въпрос, трябва да имаме предвид три неща, без които трудно може да бъде разбрано учението на Исус по въпроса за предбрачното въздържание от полов живот.
Първо, Исус е живял на нашата земя преди две хиляди години, и е нямало как да каже: „Вижте сега, след две хиляди години Адриан ще попита дали може да прави секс преди брака. Така че запишете за него Моите думи: „Преди брака не бива да започваш да водиш полов живот!“. Ако в Евангелието търсиш нещо подобно, не се учудвай, че там няма да го намериш.
Второ, не бива да се забравя разликата между нашата култура и убежденията на еврейския народ от онези времена. Когато четем Евангелието би трябвало да познаваме различията между нашите и техните разбирания за девственост и разврат. Напълно ясно е, че Исус не е говорил на езика на ХХІ век, както и че не е формулирал мислите си в контекста на нашия светоглед. Трябва да се замислим над това как са разбирали думите на Исус Неговите слушатели – евреите, които са живеели според Мойсеевия закон.
И трето, в разсъжденията си ти допускаш една логическа грешка. Ако искаш да изпълняваш волята на Исус, то ти трябва най-напред да разбереш каква е тя и след това да я изпълняваш, а не да изискваш: „Искам да постъпвам така и така, докажете ми, че това е забранено“. Логично би било да се замислиш над учението на Христос за семейството и секса, за съпружеската любов и единството, и да си зададеш въпроса: „Защо Исус никога не е казвал: „Правете секс преди брака колкото си искате!“? Ако успееш да откриеш такова изказване на Исус в Библията, аз бих се съгласил с теб, че това е Неговата воля. Но тъй като такова изказване липсва, ние трябва да се опитаме много внимателно да се вгледаме в онези Негови думи, които са записани в Евангелието.
Преди всичко, трябва да знаем в какъв културно-религиозен контекст Исус е проповядвал Своето учение. Мойсеевият закон се е отнасял безмилостно не само към съпрузите, които изневеряват, но и изрично забранявал връзки с чужд партньор, полови отношения между близки роднини, между хора от един и същ пол, забранявал също разврата и сакралната проституция. В античността сексуалните фантазии са били изключително разнообразни, затова за Мойсей нямало друг начин, освен да изброи всички известни по онова време сексуални извращения, които били противни на Бог. Ако се опитаме да обобщим тези забрани, неизбежно ще се съгласим, че единствения полов акт, който Бог одобрява, е интимната близост между мъж и жена.
Разбира се, някой може да прояви съмнения дали евреите от времето на Исус са знаели това, и най-важното – дали са постъпвали съгласно закона на Мойсей. Все пак фактите говорят, че и са го знаели, и са постъпвали според закона на Мойсей. Например, фарисеите настоявали жената, обвинена в съпружеска измяна, да бъде убита с камъни (Евангелие от Иван 8, 1-11). Исус им попречил да го сторят, но нима заради това можем да мислим, че Той едва ли не ни разрешава да изневеряваме на съпруга или съпругата си? Очевидно не, просто казал на тази жена: „Върви си и не греши повече!“.
Следва да дадем обяснение защо в Израил, където така добре са познавали Мойсеевия закон и с такава ревност са го спазвали, е имало толкова много проститутки, за които разказва Евангелието. Проблемът е там, че силните езически влияния нанасяли значими вреди на моралния живот на евреите. В същото време, за разлика от изневярата, проституцията не се наказвала със смърт. Никъде в Библията няма да открием ситуация, в която евреите да са се канели да убиват с камъни проститутка. Тя можела спокойно да си живее в обществото на религиозните евреи, макар всички да я презирали и унижавали. Единственият вид разврат, освен съпружеската измяна, който бил наказват със смърт, бил именно предбрачният секс!
Трябва да отбележим, че Мойсеевият закон еднозначно изисквал девойката да запази своята девственост до първата брачна нощ. Ако се окажело, че младоженката не е девствена, законът безмилостно постановявал: „то нека доведат момата при вратата на бащината й къща, и градските жители да я пребият с камъни до смърт, пожене и извършила срамно нещо в Израил, като е блудствала в бащината си къща: така изтребвай злото сред себе си“ (Книга Второзаконие 22, 21).
Можем отново да се запитаме доколко тази заповед е била спазвана в Израил по времето на Исус. Достатъчно е да си припомни ситуацията с Йосиф и Мария, за да разберем колко сериозна е била опасността за живота на Божията Майка и на самия Спасител. Вземайки за съпруга бременна жена, Йосиф буквално я изтръгнал от ръцете на палачите, макар и да рискувал цял живот да бъде обект на подигравки и насмешки.
В Своето учение Исус Христос не разрушава по никакъв начин моралните устои, установени с Мойсеевия закон. Напротив, със своето „Аз пък ви казвам“ Исус включва в греха на прелюбодейството нещо, което допреди това никога не било смятано за грях: „Всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си“ (Евангелие от Матей 5, 27-28). Единственото, с което Исус никога не се съгласил, това било смъртното наказание за грешника. Той бил готов да прости на всеки, стига да пожелае да се покае и да се откаже завинаги от греха. В нито едно изказване на Исус Христос няма да открием Негово съгласие за нарушаване на което и да е от старозаветните правила – нито на правилото никой да не прави секс преди брака, нито на правилото някой да прави секс отделно от брачните полови отношения със съпруга (съпругата). И ако Исус не е забранил изрично правенето на секс преди брака, то е така, просто защото всички Негови слушатели прекрасно са знаели, че това е забранено. Нямало е нужда Той да го изтъква отново.
Безспорно, ние, езическите народи, приели вярата в Исус Христос, не сме задължени да изпълняваме дословно всяка буква от Мойсеевия закон, както правят това евреите. Въпреки това, живеейки в Светия Дух и приемайки Исус Христос за свой Господ и Спасител, ние сме длъжни да бъдем още по-свети от фарисеите, които изпълнявали буквално всяка заповед и всяка библейска препоръка! В противен случай няма да влезем в Божието Царство (срв. Евангелие от Матей 5, 20).
В допълнение на разсъжденията по-горе, няма да е зле да се замислим защо всички езически народи от Испания до Индия, когато са приемали християнството, са се отказали еднозначно от всякаква форма на разврат и са започнали да се отнасят с уважение към девствеността. Разбира се, на всички е известно, че в света има най-разнообразни обичаи. Според някои девствеността дори понякога се смята за позорен недостатък, а развратът се превъзнася и дори му се придава статут на свещенодействие. Въпреки това, в резултат на обръщането към Христос, се случили толкова радикални промени, че някои вярващи девойки дори били готови да умрат мъченически, но не и да изгубят девствеността си. Историята пази немалко подобни примери. Ако почитта към девствеността не произтича еднозначно от учението на Исус Христос, може би щяхме да открием някаква древна Църква, в която предбрачният полов живот не е бил смятан за нещо греховно. Такива възгледи обаче няма да открием в древната християнска традиция. Можем да ги намерим в езичеството, както и навсякъде, където хората престават да се съобразяват с Исус и Неговото учение… Никой не ти забранява да избираш за себе си учители и авторитети сред грешниците и сред тези, които подстрекават към грях. Но нима в такъв случай можеш да твърдиш, че Исус Христос е твой Господ и Спасител?
Така или иначе, следва недвусмислено да се каже: Исус Христос не дава дефиниции за греха, така както прави това Мойсеевият закон, който бил познат на всички слушатели на Исус и който бил спазван ревностно от тях. Мисията на Исус се състояла в това да освободи човечеството от властта на греха, тъй като сам по себе си Мойсеевият закон не можел да стори това (срв. Послание до римляни 3, 20). „Какво, прочее, ще кажем. Ще останем ли в греха, за да се умножи благодатта? Съвсем не. Ние, които сме умрели за греха, как ще живеем още в него?“ (Послание до римляни 6, 1-2). „Но сега, когато се освободихте от греха и станахте Божии слуги, вашият плод е светостта, а краят – вечен живот“ (Послание до римляни 6, 22). „Избягвайте блудството!“ (Първо послание до коринтяни 6, 18).

Мирослав Руцки
Католическо списание „Обичайте се“ (руска версия)
Превод: © www.catholic-news.bg