Catholic-news

19 октомври 2014 г. ще остане запомнящ се ден за Христовата Църква на земята. На площад „Св. Петър“ в Рим, в присъствието на стотици хиляди поклонници от цял свят, Папа Франциск провъзгласи за блажен един от големите Папи на нашето съвремие – Папа Павел VІ (Джовани Батиста Монтини). Изборът на датата за беатификацията не е случаен. На този ден Папа Франциск закри и извънредния Синод на епископите, посветен на проблемите на християнското семейство. Именно блаженият Папа Павел VІ учредява Синода на епископите като институция в Католическата Църква. Той е и този, който пише прочутата енциклика Humanae Vitae, разглеждаща за пръв път толкова открито въпросите и проблемите, с които се сблъскват християнските семейства.
Не тържествената света литургия по закриване на Синода и по обявяване на блажен на Папа Павел VІ присъства и почетният Папа Бенедикт ХVІ, който навремето получава кардиналската си шапка точно от Папа Павел VІ.
Публикуваме пълния текст на проповедта, произнесена от Папа Франциск.

„Току-що чухме едно от най-прочутите изречения в цялото Евангелие: „Отдайте прочее кесаревото на кесаря, а Божието – на Бога“ (Мат 22, 21).
На провокацията от страна на фарисеите, които, така да се каже, искали да Го изпитат по религия и да Го накарат да сбърка, Исус отговаря с тази иронична и гениална фраза. Това е един впечатляващ отговор, който Господ завещава на всички онези, които се сблъскват с угризения на съвестта, особено когато техният комфорт, богатство, престиж, власт и име са поставени под въпрос. Това се е случвало във всички времена, винаги се е случвало.
Разбира се, Исус поставя ударение върху втората част на изречението: „И (отдайте) Божието на Бог“. Това означава да признаваш и изповядваш – изправен пред лицето всякакъв вид власт, – че само Бог е Господар на човека и няма никой друг. Тази е постоянната новост, която трябва да преоткриваме всеки ден, като побеждаваме страха, който чувстваме често от изненадите, поднесени ни от Бог.
Той не се страхува от новите неща! Ето защо, като продължава да ни изненадва, Той отваря сърцата ни и ни отвежда на неочаквани пътища. Той ни обновява: непрекъснато ни прави да сме „нови“. Християнинът, който живее Евангелието, е „новостта на Бог“ в Църквата и света. Колко много Бог обича тази „новост“! „Отдайте Божието на Бог“ – това означава да се открием за Неговата воля и да посветим живота си на Него, както и работим за Неговото царство на милосърдието, любовта и мира.
Тук се корени нашата истинска сила: кваса, който прави така, че то да расте; солта, която дава вкус на всяко човешко усилие срещу преобладаващия песимизъм, който ни предлага светът. Тук се корени нашата надежда, защото надеждата в Бог не е някакво бягство от реалността, нито пък е един вид алиби: тя е стремеж да върнем обратно на Бог онова, което Му принадлежи. Именно затова ние, християните, сме с взор, вперен в бъдещата реалност, в Божията реалност, за да живеем един живот в пълнота – с крака, здраво стъпили на земята, – и да отговаряме със смелост на безкрайните нови предизвикателства.
През тези дни, по време на извънредния Синод на епископите, видяхме, че това е самата истина. „Синод“ означава „да вървим заедно“. И всъщност, пастири и миряни от всички кътчета на света дойдоха тук, в Рим, издигайки гласа на своите Църкви, за да помогнат на днешните семейства да вървят по пътя на Евангелието, с поглед в Исус. Това бе един голям опит, в рамките на който ние живяхме „синодалността“ и „колегиалността“, и усетихме силата на Светия Дух, Който непрестанно води и обновява Църквата. Църквата не трябва да губи време и трябва да се погрижи за кървящите рани, както и отново да запали надеждата за толкова много отчаяни хора.
За дара на този Синод и за творческия дух, който показаха всички, заедно с апостол Павел „винаги благодарим на Бог за всички вас, като ви споменаваме в молитвите си“ (1 Сол 1, 2). И нека Светият Дух, Който през тези напрегнати дни ни даде възможността да работим щедро, с истинска свобода и смирена креативност, продължи да води по пътя, който Църквите по цялата земя ще извървят в подготовка на редовния Синод на епископите през идния октомври 2015 г. Посяхме и ще продължим търпеливо и упорито да сеем, с разбирането, че Господ е Този, Който ще стори така, че посятото да поникне (срв. 1 Кор 3, 6).
В деня на беатификацията на Папа Павел VІ се сещам за думите му, с които той учреди Синода на епископите: „…изследвайки внимателно знаците на времето, нека се опитаме да адаптираме пътищата и методите… към растящите нужди на нашето време и към променените обществени условия“ (Апостолическо послание Motu proprio Apostolica sollicitudo).
По отношение на този голям Папа, на този смел християнин, на този неуморен апостол, днес пред Бог не можем да намерим по-проста, но ясна и важна дума: благодаря! Благодарим ти, наш скъпи и обичан Папа Павел VІ! Благодарим ти за твоето смирено и пророческо свидетелство на любовта на Христос и Неговата Църква!
В личния си дневник, в деня след приключване на последната сесия, големият водач на Събора пише: „Може би Господ ме повика и ме задържа на тази служба, не защото съм толкова подходящ за нея, нито пък защото мога да управлявам и избавя Църквата от нейните настоящи трудности, а за да претърпя нещо за Църквата, та да е ясно, че Той, а не някой друг, е водачът и спасението“ (P. Macchi, Paolo VI nella sua parola, Brescia 2001, pp. 120-121). В тази скромност блести величието на блажения Павел VІ, който във време, в което се очертаваше един секуларизиран и враждебен свят, умееше да управлява с далновидна мъдрост – а често и в самота – кормилото на лодката на Петър, без никога да изгуби радостта и доверието в Господ.
Павел VІ наистина умееше да дава на Бог онова, което е Божие, посвещавайки целия си живот на „свещения, тържествен и тежък дълг – да продължи във времето и да разшири по земята мисията на Христос“ (Проповед по време на Обреда по инаугурация: Insegnamenti I (1963), 26), обичайки Църквата и водейки Църквата, така че тя да бъде „същевременно обична майка за всички хора и извор на спасението“ (Енциклика Ecclesiam Suam, Въведение)“.

Превод: © www.catholic-news.bg