Catholic-news

Публикуваме пълния текст на проповедта, която отец Иван Топалски произнесе по време на неделната литургия в енория „Св. Андрей“ в село Калояново (Софийско-Пловдивска епархия), отслужена от него на 19 октомври 2014 г. – 29-та неделя от Обикновеното литургично време и ден на молитва за мисиите.

„Драги верни,
Както обявихме миналата неделя, тази неделя е определена от Църквата като ден за молитва за мисиите, за мисионерите, които разпространяват Светото Евангелие в непознати кътчета на света, както и за онези, които приемат това Свето Евангелие, за да може то да пусне дълбоки корени в душите им и да даде обилни плодове. Всяко едно начинание, което е придружено с молитва, дава своите обилни плодове. Затова и Църквата ни призовава именно днес да се молим с това намерение.
Много години наред на този ден ние говорим и проповядваме именно за мисионерите, като имаме предвид тяхната жертва и всеотдайност, това, че оставят родните места, това, че отиват в непознати кътчета, между непознати хора – невинаги дружелюбно настроени. Но днес бих желал да поставя акцента на нашия разговор, но също и на нашата молитва, в една друга насока – върху онези християни, които отстояват своята вяра на висока цена. Защото в очите на Бог е също толкова достойно и угодно не само да приемеш вярата, но и да я отстояваш и защитаваш. Неведнъж досега през последните месеци съм говорил именно за християните в арабския свят, които страдат – в Иран, в Сирия, на които не е никак лесно да носят това име. Христос обаче им казва: „Блажени, когато ви преследват заради Моето Име, защото наградата ви в небесата няма да се изгуби“. Тези хора заплащат с лишения, с унижения и с кръв това да бъдат християни. И за нас самите – като казвам „за нас“, имам предвид Църквата в Европа, християните в Европа – това може да бъде само един подобаващ и добър за подражание пример. Защото ние, тук, много често предаваме вярата на много по-ниска цена. Дори много често тъпчем вярата си, само заради нещо материално, нещо преходно. Продаваме вярата си и християнските ценности за жълти стотинки, а за същата тази вяра само на хиляда километра от нас има хора, които дават живота си. Многобройни са примерите, аз няма да навлизам, да се впускам, да разказвам за тях, защото някой път съм говорил именно за такива примери. Днес по-скоро намерението ми е да ви призова да се молим за тези хора, в деня на мисиите. И пак подчертавам, защото толкова достойно и толкова угодно на Бог е не само да приемеш вярата, но и да я отстояваш.
Нека, драги верни, всемогъщият Бог изсипе обилно Своето благословение над тези души, над тези хора. Нека им дари Своята утеха и Своята сила, за да могат да продължават в постоянството си, да могат да продължават във всеотдайността си. Неслучайно е казано, че кръвта на мъчениците е семе за нови християни. Дано там, където Църквата се е зародила, там, откъдето вярата е тръгнала към нас, Бог да запази същата тази вяра, за да може да съществува до края на времената!
И същевременно, нека не забравяме и всички онези духовници, онези миряни, които тръгват, за да свидетелстват. Защото в днешно време, драги верни, имаме много повече нужда не от оратори, не от прокламатори, а от свидетели, т.е. от хора, които живеят Светото Евангелие. Амин“.