Catholic-news

Генерална аудиенция, 22 октомври 2014 г., площад „Св. Петър“

„Скъпи братя и сестри, добър ден!
Когато искаме да покажем как елементите, съставляващи една реалност, трябва да бъдат тясно свързани помежду си, за да формират едно общо нещо, често се използва образа на тялото. Тръгвайки от апостол Павел, този израз е възприет от Църквата и признат като нейна най-задълбочена и най-хубава черта. Ето защо, нека днес се запитаме: В какъв смисъл Църквата формира едно тяло? И защо тя е определяна като „тяло Христово“?
В книгата на Йезекиил е описано едно по-особено, трогателно видение, което обаче е в състояние да събуди доверие и надежда в сърцата ни. Бог показва на пророка поле от кости – сухи и отделени едни от други. Отчайващ сценарий… Представете си поле, изпълнено с кости. След това Господ иска да призове върху тях Духа. В този момент костите се раздвижват, започват да се приближават една към друга и да се обединяват, като по тях първо се появяват жили, след това плът, и така се образува едно тяло, завършено и изпълнено с живот (срв. Йез 37, 1-14). Ето, това е Църквата! Препоръчвам ви днес вкъщи да вземете Библията. Не забравяйте да прочетете глава 37 от пророк Йезекиил, прекрасна е. Това е Църквата – шедьовър, шедьовър на Духа, Който вдъхва във всеки новия живот във Възкръсналия и ни свързва един с друг, един – в служба и в подкрепа на друг, като по този начин прави от всички нас едно тяло, изградено в общението и любовта.
Църквата, обаче, не е само тяло, изградено в Духа. Църквата е тялото на Христос! И тук не става дума просто за някакъв начин на изразяване: ние сме наистина Христово тяло! Това е големият дар, който получаваме в деня на нашето Кръщение! В тайнството Кръщение всъщност Христос ни прави Негови, като ни приема в сърцето на тайната на кръста – върховната тайна на Неговата любов към нас, за да стори така, че след това с Него да възкръснем като нови твари. Ето, така се ражда Църквата, и по този начин Църквата бива припозната като тяло Христово! Кръщението представлява едно истинско ново раждане, което ни ражда отново в Христос, прави ни част от Него и ни обединява в близост един с друг като членове на едно и също тяло, чиято глава е Той (срв. Рим 12, 5; 1Кор 12, 12-13).
От всичко това произтича едно дълбоко общение в любовта. В този смисъл е знаково как Павел, насърчавайки съпрузите „да обичат жените си, както обичат телата си“, казва: „Както Господ прави с Църквата, понеже ние сме членове на Тялото Му“ (Еф 5, 28-30). Колко хубаво е да си припомняме по-често какво представляваме, какво стори с нас Господ Исус: ние сме Неговото тяло, онова тяло, което нищо и никой не може повече да изтръгне от Него и което Той е скрепил с цялата Своя страст и цялата Своя любов, точно както един съпруг е скрепен със своята съпруга. Тази мисъл обаче трябва да направи така, че в нас да бликне желание да отговорим на Господ Исус и да споделяме Неговата любов помежду си, като живи членове на същото това Негово тяло. Във времената на Павел общността в Коринт изпитвала твърде много трудности в този смисъл, живеейки, както често и ние, в разделения, завист, неразбирателства, изолация. Всички тези неща не са добри, защото вместо да градят и да насърчават израстването на Църквата като Христово тяло, те я смилат на части, разчленяват я. А това се случва и в наши дни. Само като се сетим за нашите християнски общности, за някои енории, само като си помислим за нашите квартали – колко много разделения, колко много завист, само какво очерняне, колко много неразбирателства и изолирания.
Какво означава това? Разчленяваме се помежду си. Това е началото на войната. Войната не започва на бойното поле: войната, войните изобщо, започват в сърцето, с неразбирателствата, разделенията, със завистта, с тази прословута битка с останалите. Общността в Коринт била точно такава. Те били шампиони в това! Апостол Павел дава на коринтяните някои конкретни съвети, които важат и за нас: да не бъдем завистливи, а да оценяваме в нашите общности дарбите и качествата на своите братя. Колко много завист: „Онзи си купи кола“, и аз изпитвам завист; „Този спечели от тотото“ – и ето, нова завист. Всичко, което води до разделение, е лошо, то не трябва да се прави! Защото така завистта расте и превзема сърцето. А ревнивото, завистливото сърце е кисело сърце, сърце, което вместо с кръв, сякаш е изпълнено с оцет; това е сърце, което никога не е щастливо, сърце, което разчленява общността. В такъв случай, какво трябва да сторим? В нашите общности трябва да умеем да оценяваме дарбите и качествата на другите, на нашите братя. И когато ме споходи ревността – защото тя идва при всички, всички сме грешни, – трябва да кажа на Господ: „Благодаря Ти, Господи, че си дал това на онзи човек“. Да оценяваме качествата на другите, да сме близки и да участваме в страданието на най-последните и най-нуждаещите се; да изразяваме истинска благодарност към всички. Сърцето, което умее да казва „благодаря“, е добро сърце, благородно сърце, сърце, което е доволно. Питам ви: умеем ли всички ние да казваме „благодаря“, винаги? Невинаги, защото завистта и ревността в някаква степен ни спират. И последно, съветът, който апостол Павел дава на коринтяните и който ние трябва да си дадем един на друг: да не се смятаме за по-големи спрямо другите. Колко хора си мислят, че са повече от останалите! Ние също понякога си казваме, подобно на онзи фарисей от притчата: „Благодаря Ти, Господи, че не съм като онзи, че съм повече от него“. Това обаче е много лошо, не трябва никога да го правим! А когато тръгнеш да го правиш, спомни си за твоите грехове, за онези, които никой друг не знае, засрами се пред Бог и кажи: „Но Ти, Господи, Ти знаеш кой е по-голям, и аз тук си затварям устата“. И това ще ни се отрази добре. И винаги в милосърдието нека се припознаваме като членове – едни на други, които живеят и се благославят взаимно (срв. 1 Кор гл. 12-14).
Скъпи братя и сестри, подобно на пророк Йезекиил и апостол Павел, нека призовем върху себе си Светия Дух, та Неговата благодат и изобилието на Неговите дарове ни помагат да живеем наистина като тяло Христово, единни, като семейство, но семейство, което е тялото Христово, и като един видим и прекрасен знак за Христовата любов“.

Превод от италиански: © www.catholic-news.bg