Catholic-news

Неделна молитва „Ангел Господен“,
26 октомври 2014 г., площад „Св. Петър“

«Скъпи братя и сестри, добър ден!
Днешното Евангелие ни припомня, че целият Божествен закон намира израз в любовта към Бог и към ближния. Евангелист Матей разказва как няколко фарисеи се наговарят да подложат Исус на изпитание (срв. 22, 34-35). Един от тях, законник, Му задава следния въпрос: «Учителю, коя заповед е най-голяма в закона?» (ст. 36). Като цитира книгата Второзаконие, Исус отговаря: «Възлюби Господ, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си разум: тази е първата и най-голяма заповед» (ст. 37-38). И би могъл да спре тук. Само че Исус добавя нещо, за което не е бил попитан от законника. И казва: «И втора, подобна на нея е: възлюби ближния като себе си» (ст. 39). Тази втора заповед също не е измислена от Исус, Той я цитира от книгата Левит. Новото се състои в това, че Той поставя тези две заповеди заедно – любовта към Бог и любовта към ближния, като подчертава, че те са неразделни и взаимно допълващи се, двете страни на един и същ медал. Не е възможно да обичаш Бог, без да обичаш ближния, както и не е възможно да обичаш ближния, без да обичаш Бог. Папа Бененидкт ни е оставил един прекрасен коментар по този повод в своята първа енциклика Deus caritas est («Бог е любов») (параграфи 16-18).
Всъщност, видимият знак за любовта към Бог, с който християнинът би могъл да свидетелства за нея пред света и пред останалите, както и пред своето семейство, това е любовта към ближния. Заповедта за любовта към Бог и ближния е първа, но не защото стои в началото на списъка със заповеди. Исус не я поставя начело, а в центъра, защото тя е сърцевината, от която трябва да произтича всичко и към която всичко трябва да се връща и да се ориентира по нея.
Още в Стария завет изискването за святост, по подобие на Бог, Който е свят, съдържало в себе си и задължението да се грижиш за най-слабите – чужденци, сираци, вдовици (срв. Йез 22, 20-26). Исус довежда до завършек този закон на Завета – Той, Който обединява в Себе Си, в Своята плът, божественото и човешкото, в една-единна тайна на любовта.
Сега вече, в светлината на тези Исусови думи, любовта е мерило за вярата, а вярата е душата на любовта. Повече не можем да отделяме религиозния и благочестив живот от службата в полза на братята, в полза на онези конкретни братя, които срещаме. Повече не можем да отделяме молитвата и срещата с Бог в тайнствата от вниманието към другия човек, от близостта с неговия живот, специално близостта по отношение на неговите рани. Запомнете това: любовта е мерилото на вярата. Ти колко обичаш? И нека всеки си даде отговор. Каква е вярата ти? Моята вяра е такава, каквато е любовта ми. И вярата е душата на любовта.
На фона на всички правила и предписания, установени преди и сега, Исус прави един пролом, който позволява да бъдат видени два лика: лика на Отца и лика на брата. Той не ни дава две формули или две заповеди. Това не са формули и правила. Той ни дава два лика. Нещо повече, един само лик, този на Бог, който блести в множество лица, защото в лицето на всеки брат, по-особено на най-малкия, най-ранимия, най-беззащитния и най-нуждаещия се, присъства образът на самия Бог. И трябва да се запитаме, когато срещаме някой от тези братя, дали сме в състояние в припознаваме в него Божия лик: способни ли сме на това?
По този начин Исус предлага на всеки човек основния критерий, по който да гради своя собствен живот. Но преди всичко, Той ни дари Светия Дух, Който ни дава възможността да обичаме Бог и ближния като Него, със свободно и щедро сърце. Нека, по застъпничеството на Мария, наша Майка, се открием, за да приемем този дар на любовта, за да живеем винаги, спазвайки този закон на двата лика, които всъщност имат едно-единствено лице: закона на любовта“.

Превод от италиански: © www.catholic-news.bg