ОТЗВУЦИ ОТ ФИЛИПИНИТЕ: „Бедните. Бедните са в центъра на Евангелието!“

20 януари 2015, 14:17

Проповед на Папа Франциск
16 януари 2015 г., катедрала „Непорочно зачатие“,
Манила (Филипините)

„Обичаш ли ме?“ (вярващите: „Да!“). Благодаря! Само че аз четях думите на Исус! Господ казва: „Обичаш ли ме?… Паси Моите агънца“ (Ив 21, 15. 16). Думите на Исус към Петър в днешното Евангелие са първите думи, които отправям към вас, скъпи братя епископи и свещеници, монаси и монахини, млади семинаристи. Тези думи ни припомнят нещо много важно: всяко пастирско служение се ражда от любовта. Всяко пастирско служение се ражда от любовта! Всеки един богопосветен живот е знак за помиряващата любов на Христос. Подобно на света Тереза на Детенцето Исус, в многообразието от наши призвания всеки от нас е призван по някакъв начин да бъде любов в сърцевината на Църквата.
Приветствам ви с голяма обич. И ви моля да отнесете тази моя обич на всички ваши възрастни и болни братя и сестри, както и на всички, които не успяха да се присъединят днес към нас. Във време, в което Църквата във Филипините е отправила поглед към петото столетие от евангелизацията, изпитваме благодарност за наследството, оставено от много епископи, свещеници и богопосветени от изминалите поколения. Те положиха усилия не само да проповядват Евангелието и да изградят Църквата в тази страна, но също и да формират едно общество, вдъхновено от евангелското послание за милосърдие, прошка и солидарност в служба на общото благо. Днес вие сте тези, които носите напред това дело на любовта. Подобно на тях, и вие сте призвани да градите мостове, да пасете Христовото стадо и да подготвите истинските пътища за Евангелието в Азия в зората на една нова ера.
„Любовта Христова ни обхваща“ (2Кор 5, 14). В днешното първо четиво свети Павел ни казва, че любовта, която сме призвани да известяваме, е помиряваща любов, която произтича от сърцето на разпнатия Спасител. Призвани сме да бъдем „посланици в името на Христос“ (2Кор 5, 20). Нашето служение е помирително служение. Известяваме Благата вест на любовта, милосърдието и безкрайното Божие състрадание. Известяваме радостта от Евангелието. Освен това, Евангелието е обещанието на Божията благодат, която единствена е в състояние да донесе пълнота и пречистване на нашия болен свят. Евангелието може да вдъхнови изграждането на един наистина справедлив и реформиран социален ред.
Да бъдеш посланик на Христос означава преди всичко да поканиш всеки един човек към обновена среща с Господ Исус (срв. Evangelii gaudium, 3). Нашата лична среща с Него. Именно тези поканени трябва да са в центъра на празненствата по случай евангелизацията на Филипините. Евангелието обаче е и призив към обръщане, към изпит на съвестта – както за всеки поотделно, така и за целия народ. Както епископите на Филипините правилно учат, Църквата във Филипините е призвана да се бори срещу несправедливостите и неправдата, които са дълбоко вкоренени и които петнят лицето на филипинското общество, а това е в очевиден контраст с учението на Христос. Евангелието е призив към всеки един християнин да живее един достоен, цялостен и ангажиран живот за общото благо. Това обаче е и повик към християнските общности да създават „кръгове на достойнството“, мрежи на солидарността, които да могат да намерят разпространение в обществото и по този начин да го преобразяват със своето пророческо свидетелство.
Бедните. Бедните са в центъра на Евангелието, те са в сърцето на Евангелието; ако махнем настрана бедните от Евангелието, ние няма как в пълнота да разберем посланието на Исус Христос. Като посланици на Христос, ние, епископите, свещениците и богопосветените трябва да сме първите приели Неговата помирителна благодат в сърцата си. Свети Павел обяснява какво означава това. Означава да отхвърляме светските планове, да гледаме на всяко нещо по нов начин, в светлината на Христос. Това включва и усилието да сме първи в изпитването на собствената си съвест, в признаването на собствените провали и падения, както и в поемането по пътя на непрестанното обръщане, на всекидневното обръщане. Как бихме могли да известяваме на всички новото, което идва от Кръста, както и неговата освобождаваща сила, ако ние самите не позволяваме на Божието Слово да разтърси горделивостта ни, страха ни от промяна, нашите жалки компромиси с начина на мислене на този свят, нашата светска духовност (срв. Evangelii gaudium, 93).
За нас, свещениците и богопосветените лица, обръщането към евангелската вест съдържа в себе си всекидневна среща с Господ в молитвата. Светците ни учат, че това е изворът на всяко апостолско усилие! За богопосветените, да живееш евангелската вест означава да намираш винаги нещо ново в живота и в апостолата на общността, стимул за по-тясно единение с Господ в съвършеното милосърдие. За всички нас това означава да живеем така, че да подражаваме на бедността на Христос, Чийто живот бе посветен на изпълнение на волята на Отца и на службата в полза на другите. Голямата заплаха за това, разбира се, е да изпаднем в онзи материализъм, който може да се докопа до живота ни и да компрометира свидетелството, което даваме. Само когато ние самите станем бедни, когато станем ние самите бедни, елиминирайки самозадоволеността си, тогава ще можем да се идентифицираме с последните наши братя и сестри. Ще виждаме нещата в нова светлина и ще можем да отговорим с достойнство и пълнота на предизвикателството да известяваме радикалността на Евангелието в едно общество, основаващо се на изключването, на поляризацията, на скандалната несправедливост.
Тук бих желал да кажа нещо специално на младите свещеници и богопосветени, както и на присъстващите семинаристи. Моля ви да споделяте радостта и ентусиазма от любовта си към Христос и Църквата с всички, най-вече с вашите връстници. Бъдете сред младите, които може да са объркани и паднали духом, но които, въпреки всичко, продължават да виждат в Църквата свой придружител по пътя, а също и извор на надежда.
Бъдете близо до онези, които, бидейки част от едно общество, обременено от бедност и корупция, са отчаяни, изкушени да изоставят всичко, да оставят училище и да живеят на улицата. Известявайте красотата и истинността на християнския брак в общество, което се изкушава да гледа на сексуалността, брака и семейството по един объркан начин. Както знаете, тези реалности повече от всякога са подложени на атаката на мощни сили, които заплашват да изкривят творческия план на Бог и да подменят истинските ценности, вдъхновили и формирали всичко хубаво, което съществува във вашата култура.
Филипинската култура, всъщност, се е формирала въз основа на креативността, която струи от вярата. Филипините навсякъде са известни със своята любов към Бог, с искреното си милосърдие и горещата и сърдечна отдаденост на Божията Майка и нейната Броеница. Това велико наследство съдържа в себе си силен мисионерски потенциал. Именно по този начин вашият народ е направил Евангелието част своята култура и продължава да приема евангелското послание (срв. Evangelii gaudium, 122). В изпълнение на ангажимента за подготовка на честванията за петото столетие (от приемането на християнството във Филипините – бел. ред.), стъпете върху тези солидни основи. Христос умря за всички, та бидейки в единение с Него в смъртта, да можем да живеем не вече за себе си, а за Него (срв. 2Кор 5, 15). Скъпи братя епископи, свещеници и богопосветени, моля се на Мария, Майка на Църквата, да събуди у всички вас такова пастирско изобилие, че дори да не помисляте за абдикация от службата в полза на братята и сестрите. Нека помиряващата любов на Христос да проникне още по-дълбоко в сърцевината на филипинското общество, и посредством вас – в най-далечните кътчета на света. Амин.

Превод от италиански: © www.catholic-news.bg

Новини: Проповеди

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар