Молитвена седмица за единство между християните ‘2015 (1)

18 януари 2015, 22:11

18 ЯНУАРИ 2015, ПЪРВИ ДЕН
„А трябваше да мине Той през Самария“

БИБЛЕЙСКИ ОТКЪСИ
Авраам и Ревека близо до извора (Бит 24, 10-33)
И слугата на Авраам взе от камилите на господаря си десет камили и тръгна. В ръцете си носеше всякакви съкровища от господаря си. Той стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град; и спря камилите вън от града, при кладенеца, надвечер, по време, когато жените излизат да наливат вода, и рече: Господи, Боже на господаря ми Авраам, прати днес насреща ми онази, която търся, и покажи милост над моя господар Авраам; ето, аз съм при извора, и дъщерите на градските жители излизат да наливат вода; и момата, на която аз ще кажа: наведи стомната си да пия, и която ми каже: пий, аз ще дам и на камилите ти да пият, докато се напият, – тя да бъде онази, която си отредил за Твоя раб Исаак; по това и ще позная, че Ти показваш милост над господаря ми Авраам.
Не беше още свършил да си дума в ума, ето, зададе се със стомна на рамо Ревека, родена от Ватуил, син на Милк, жена на Нахор, Авраамовия брат; момата беше хубава мома, която мъж не бе я познал. Тя слезе при извора, напълни стомната си и тръгна нагоре. А слугата се затече насреща й и рече: дай ми да пия малко вода от стомната ти. Тя отговори: пий, господине. И веднага свали стомната на ръката си и му даде да пие. И когато се той напи, тя рече: аз ще извадя вода и за камилите ти, докато се напият всички. И тутакси изля водата от стомната си в поилото, и се затече пак към кладенеца да вади вода, и извади за всичките му камили. Човекът я гледаше мълчаливо и учудено, като желаеше да узнае, дали е благословил Господ пътя му, или не. Когато камилите се напиха, човекът взе една златна обеца, тежка половин сикла, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикли злато, па я попита и рече: чия дъщеря си? кажи ми: има ли в бащиния ти дом място да пренощуваме? Тя му рече: дъщеря съм на Ватуил, син на Милк, когото тя роди на Нахор. И рече му още: има у нас много слама и храна; има и място за нощуване. Тогава човекът се наведе, поклони се на Господ и рече: благословен да е Господ, Бог на господаря ми Авраам, Който не остави господаря ми без милостта Си и истината Си! Господ ме доведе по прав път в дома на господаревия ми брат.
Момата се затече в къщата на майка си и разказа това.
Ревека имаше брат, на име Лаван. Лаван се затече на извора при човека; той бе видял обецата и гривните на сестрините си ръце и чул бе думите на сестра си Ревека, която казваше: така говори с мене тоя човек, – тогава именно и отиде при човека; и ето, тоя стоеше при камилите до извора; и му рече: влез, благословений от Господа; защо стоиш вън? аз приготвих къщата, както и място за камилите. Тогава човекът влезе. Лаван разседла камилите, даде им слама и храна, и вода, за да умият нозете нему и на човеците, които бяха с него. И сложиха му да яде. Но той рече: няма да ям, докле не кажа, за какво съм дошъл. И рекоха: казвай.

Както кошута жадува за водни потоци (Пс 41/42)
Както кошута жадува за водни потоци,
така и душата ми, Боже, копнее за Тебе!
Душата ми жадува за силния и живия Бог:
кога ще дойда и се явя пред лицето Божие!
Сълзите ми бяха хляб за мене денем и нощем,
когато всеки ден ми думаха: де е твоят Бог?
Колчем си спомня това, изливам душата си,
защото съм ходил с многолюдие,
влизал съм с тях в Божия дом с радостния
и славословен глас на празнуващото множество.
Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш?
Уповавай се на Бога, защото аз още ще славя Него,
моя Спасител и моя Бог.
Унива в мене душата ми;
затова си спомням за Тебе от земята Йорданска,
от Ермон, от планина Цоар.
Бездна бездна призовава с гласа на Твоите водопади;
всички Твои води и Твои вълни преминаха над мене.
Денем Господ ще покаже милостта Си,
и нощем песен ще Му пея, молитва към Бога на моя живот.
Ще кажа на Бога, моя застъпник:
защо си ме забравил?
Защо ходя натъжен от обидите на врага?
Сякаш костите ми се трошат,
когато враговете ми се гаврят над мене,
когато ми казват всеки ден: де е твоят Бог?
Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш?
Уповавай се на Бога, защото аз още ще славя Него,
моя Спасител и моя Бог.

Божията благодат, дадена на Църквата в Македония (2Кор 8, 1-7)
Известяваме ви, братя, за благодатта Божия, дадена на църквите македонски, че сред много скръбни изпитания тяхната радост бе изобилна; и при голямата си беднотия изобилно проявиха богатството на своето добродушие; защото (свидетел съм) те се показаха доброволни пожертвователи по силите си и извън силите, като ни молеха твърде много да приемем техния дар и участие в услужване на светиите; и това те направиха не както се надявахме, но сами себе си отдадоха първо на Господ, сетне и на нас по воля Божия; затова помолихме Тит, както бе наченал по-рано, тъй и да завърши у вас и това добро дело. Но както изобилва всичко у вас: вяра и слово, познание и всяко усърдие и любовта ви към нас, тъй да изобилва у вас и тая добродетел.

А трябваше да мине Той през Самария (Ив 4, 1-4)
Когато, прочее, Исус узна, че фарисеите чули, че Той повече от Иван придобива ученици и кръщава, – макар Сам Исус да не кръщаваше, а учениците Му, – остави Юдея и отиде пак в Галилея. А трябваше да мине Той през Самария.

КОМЕНТАР
Исус и Неговите ученици напуснаха Юдея, за да отидат в Галилея. Самария е разположена между тези две области. Известни предразсъдъци тежаха над нея и над самаряните – в Самария заедно живееха многобройни родове и религии и тази обстановка беше първоначалната причина да й се носи лоша слава. Не беше необичайно да се поемат други пътища, които да позволят да се избегне пресичането на територията на Самария.
Какво означава тогава изразът „…а трябваше да мине през Самария“, който четем в Евангелието от Иван? Определено не става дума за географски въпрос, а за един избор на Исус; „да мине през Самария“ значи, че е необходимо да се срещнем с другия, различния, който доста често е смятан за заплаха.
Конфликтът между юдеите и самаряните беше от дълги години. Самаряните бяха скъсали с южната монархия, която изискваше всички служения да се организират в Йерусалим (срв. 1 Цар 12). Когато асирийците завзеха Самария, те изселиха голяма част от местното население и доведоха чужди народи – всеки от тях със свои идоли и божества (срв. 4/2 Цар 17, 24-34). И така самаряните станаха в очите на евреите „смесен и нечист народ“. В откъса от Евангелието от Иван юдеите, когато искат да дискредитират Исус, Го обвиняват, казвайки: „Не казваме ли ние право, че Ти си самарянин и в Тебе има бяс?“ (Ив 9, 48).
Самаряните и те доста трудно приемаха юдеите (срв. Ив 4, 8). Раните от миналото се разпалиха още повече, когато около 128 г. пр. Хр. юдейският водач Йоханан Гирхан (+ 104 г. пр. Хр.) разруши храма, изграден от самаряните върху връх Хоразин. И както ни разказва Евангелието на Лука, поне веднъж едно самарянско селище отказва да приеме Исус просто защото отиваше в Юдея (срв. Лк 9, 52). Така че съпротива относно диалога съществуваше и от двете страни.
Евангелието на Иван е ясно: Исус избра да „мине през Самария“ Той искаше де преодолее бариерите на боствения Си народ. Така Исус ни показва, че ако ние се изолираме от тези, които са различни от нас, и установяваме взаимоотношения само с хора, които приличат на нас, ние сами се обричаме на самообедняване. Диалогът с тези, които са различни, ни кара да израснем в човещината.

ВЪПРОСИ
За мен самия, както и за нашата религиозна общност, какво означава изразът „Да пресека Самария“?
Какви усилия е положила нашата Църква, за да се срещне с другите Църкви, и какво сме научили едни от други?

МОЛИТВА
Боже на всички народи, научи ни да пресечем Самария, за да се срещнем с нашите братя и сестри от другите Църкви! Направи така, че да отидем там с отворени сърца, за да можем да се учим от всички Църкви и всички култури. Ти, Който си извор на единството, дай ни единството, което Христос поиска от нас. Амин!

Източници:
Текстовете на библейските откъси са взети от синодалното издание на Библията.
Текстовете на коментара, въпросите и молитвата са взети от в. „Истина – Veritas“.

Новини: Хроника

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар