Молитвена седмица за единство между християните ‘2015 (2)
19 ЯНУАРИ 2015, ВТОРИ ДЕН
Уморен от пътуването, Исус седеше край кладенеца (вж. Ив 4, 6)
БИБЛЕЙСКИ ОТКЪСИ
Яков и Ракел при кладенеца (Бит 29, 1-14)
И стана Яков, та отиде в земята на синовете на изток, при Лаван, син на арамееца Ватуил, при брата на Ревека, майка на Яков и Исав. И видя: ето кладенец на полето, и там три стада дребен добитък, налягали около него, защото от оня кладенец пояха стадата. Върху устието на кладенеца имаше голям камък. Когато се събираха там всички стада, пастирите отваляха камъка от устието на кладенеца и пояха овците; после пак поставяха камъка на мястото му, върху устието на кладенеца. Яков попита пастирите: братя мои, откъде сте? Те отговориха: ние сме от Харан. Той им рече: познавате ли Лаван, Нахоровия син? Те рекоха: познаваме. Той пак ги попита: здрав ли е? Те отговориха: здрав е, и ето, дъщеря му Рахил иде с овците. И рече Яков: ето, остава още много от деня; не е време да се прибира добитъкът; напойте овците, па идете да ги пасете. Те рекоха: не можем; докато се не съберат всички стада, и докато не отвалят камъка от устието на кладенеца; тогава ще поим овците.
Още говореше с тях, и ето, дойде Рахил, дъщеря Лаванова, с дребния добитък на баща си, понеже тя пасеше дребния добитък на баща си. Когато Яков видя Рахил, дъщерята на вуйчо си Лаван, и овците на вуйчо си Лаван, приближи се Яков, отвали камъка от устието на кладенеца и напои овците на вуйчо си Лаван. Тогава Яков целуна Рахил, па дигна глас и заплака. Той обади на Рахил, че е бащин й сродник и Ревекин син. А тя се затече, та извести на баща си всичко това. Лаван, като чу за Яков, своя племенник, затече се да го посрещне, прегърна го и го целуна, па го заведе у дома си; и той разказа на Лаван всичко. А Лаван му рече: наистина ти си моя кост и моя плът. И живя Иаков при него цял месец.
Как да пеем Господня песен на чужда земя? (Пс 136/137)
При реките Вавилонски – там седяхме и плачехме,
когато си спомняхме за Сион;
на върбите всред Вавилон, окачихме нашите арфи.
Там нашите пленители искаха от нас песни,
и нашите притеснители – веселие:
попейте ни песни сионски.
Как да пеем Господня песен на чужда земя?
Ако те забравя, Йерусалиме,
нека ме забрави десницата ми;
нека прилепне езикът ми о небцето ми, ако те не помня,
ако не поставя Йерусалим начело на моето веселие.
Припомни, Господи, на Едомовите синове деня на Йерусалим,
когато те казваха: разрушавайте, разрушавайте до основите му!
Дъще Вавилонска, опустошителко!
Блажен, който ти отплати за това, което си ни сторила!
Блажен, който вземе и разбие о камък твоите младенци!
„Един от вас казва: „Аз съм Павлов“, а друг: „Аз пък – Аполосов“ (1Кор 1, 10-18)
Моля ви, братя, в името на нашия Господ Исус Христос, да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл. Защото узнах от домашните на Хлоя за вас, братя мои, че помежду ви имало раздори. А това казвам, защото един от вас казва: „аз съм Павлов“, друг: „аз пък – Аполосов“, трети: „аз съм Кифин“, а друг: „аз пък – Христов“. Нима Христос се е разделил? нима Павел бе разпънат за вас? Или в име Павлово се кръстихте? Благодаря на Бога, че не съм кръстил никого от вас, освен Криспа и Гаия, та да не каже някой, че съм кръстил в мое име. Кръстих също и Стефаниновия дом, а дали съм кръстил и другиго някого, не зная. Защото Христос не ме прати да кръщавам, а да благовестя, и то не с мъдри думи, за да не се обезсили кръстът Христов. Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия.
Исус беше уморен от пътуването (вж. Ив 4, 5-6)
И така, идва в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Яков бе дал на сина си Йосиф. Там беше Якововият извор. Уморен прочее от път, Исус седеше си така при извора. Часът беше около шестия.
КОМЕНТАР
Преди Своята среща със самарянката Исус бе ходил в Юдея. Фарисеите казваха за Него, че бил кръстил повече ученици, отколкото Иван Кръстител. Тези слухове биха могли да провокират нежелано напрежение. Може би и това бе причината Исус да тръгне на път.
Стигнал при кладенеца, уморен от пътуването, Той реши да спре. Тази умора би могла също да се дължи на слуховете, които се носеха за Него. Докато Той си почиваше, една жена-самарянка се приближи до кладенеца, за да налее вода. Тази среща стана при кладенеца на Яков – едно символично място за живота и духовността на библейския народ.
Диалогът между самарянката и Исус касае мястото, където да се обожава.
„В тая планина или в Йерусалим?“ – пита самарянката. Исус й отговаря: „Нито в тая планина, нито в Йерусалим… Ще се поклонят на Отца с дух и с истина; защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят“ (срв. Ив 4, 21-22).
Случва се още, че по време на общото търсене на единството, съперничеството и диспутите характеризират отношенията между Църквите. В Бразилия именно това се случва през последните години. Някои общности подчертават своите добродетели и за да привлекат нови членове, изтъкват предимствата, от които биха могли да се възползват техните верни. Някои си мислят, че колкото по-голяма е тяхната Църква, толкова по-многобройни са членовете й, толкова по-голяма е нейната сила и толкова по-близо са до Бог… И стигат дотам да се представят като единствените истински обожатели. Подобно държане е причинявало насилие и липса на уважение към други религии и християнски традиции. Този вид „конкурентен маркетинг“ поражда както недоверие между Църквите, така и загуба на доверие към християнството сред обществото. Когато съперничеството нараства, „другата“ общност става неприятел, когото трябва да победим.
Кои са истинските вярващи? Истинските вярващи не допускат мисълта за съперничеството – кой е по-добър и кой по-лош – да зарази вярата. Ние имаме нужда от кладенци, където да се спрем, да отморим, да оставим настрана диспутите, съперничеството и насилието. Ние се нуждаем от места, където да се научим, че истинските вярващи се покланят „с дух и с истина“.
ВЪПРОСИ
Кои са основните мотиви за съперничеството между нашите Църкви?
В състояние ли сме да намерим един общ „кладенец“, при който да застанем и да си отдъхнем от нашите диспути и мании за съперничество?
МОЛИТВА
Боже на милосърдието, често нашите Църкви се оставят да бъдат повлечени от идеята за съревнованието. Прости нашия грях – високомерието. Ние се изтощихме от необходимостта да бъдем първи. Остави ни малко да отдъхнем край кладенеца. Утоли жаждата ни с водата на единството, която блика от нашата обща молитва. Нека Твоят Дух, Който се носеше над водите на хаоса, да ни дари единството от нашето разнообразие. Амин!
Източници:
Текстовете на библейските откъси са взети от синодалното издание на Библията.
Текстовете на коментара, въпросите и молитвата са взети от в. „Истина – Veritas“.
Новини: Хроника












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар