ОТЗВУЦИ ОТ ФИЛИПИНИТЕ: „Семейството е благословия за света!“. Уникална реч на Папа Франциск, посветена на семейството!

21 януари 2015, 11:19

Реч на Папа Франциск към семействата
Среща със семействата,
16 януари 2015 г., Mall of Asia Arena, Манила (Филипините)

„Скъпи семейства,
Скъпи приятели в Христос,
Благодарен съм за присъствието ви тук, тази вечер, както и за свидетелството на вашата любов към Исус и Неговата Църква. Благодаря на епископ Рейес, председател на Епископската комисия за семейството и живота, за приветствените му думи, отправени от ваше име. По особен начин благодаря на всички, които представиха своите свидетелства. Благодаря ви! Благодарен съм и на всички, които споделиха живота си във вярата с нас. Църквата във Филипините е благословена с апостолския живот на много движения, занимаващи се със семейството, и аз им благодаря за тяхното свидетелство!
Писанието говори малко за свети Йосиф, но там, където го прави, често го намираме по време на почивка, с ангел, който на сън му открива Божията воля. В евангелския текст, който току-що чухме, виждаме Йосиф, който си почива – не един път, а два пъти. Тази вечер бих искал да си почина в Господ с всички вас. Имам нужда да почивам в Господ със семействата, като си спомням и за своето семейство: баща ми, майка ми, дядо, баба… Днес аз почивам с вас, и бих искал да размишлявам заедно с вас върху дара на семейството.
Но първо бих желал да кажа нещо за мечтата. Само че английският ми е толкова слаб! Ако ми позволите, ще помоля монс. Майлс да превежда, а аз ще говоря на испански. На мен много ми харесва когато едно семейство сънува. Всички майки и татковци са сънували детето си в продължение на девет месеца. Така ли е или не? [Да!] Да сънуваш какво ще бъде това дете… Семейството, ако не сънува, ако не мечтае, е невъзможно. Когато едно семейство изгуби способността си да сънува, децата не израстват, любовта не израства, животът става по-мрачен и бива изключен. Затова ви препоръчвам, вечер, когато правите изпит на съвестта си, да си задавате и този въпрос: днес помечтах ли за бъдещето на децата си? Днес сънувах ли любовта на моя съпруг, на моята съпруга? Днес сънувах родителите си, баба и дядо, които отнесоха напред историята – чак до мен. Колко важно е да сънуваме, да мечтаем. Най-вече, да мечтаем в семейството. Не губете тази способност да мечтаете!
А колко трудности в живота на брачните двойки биха могли да намерят разрешение, ако запазим някакво пространство за сънуването, за мечтата; ако се спрем и помислим за партньора, и ако мечтаем за хубавото, което носи в себе си всяко добро нещо. Ето защо е толкова важно да възстановяваме любовта посредством всекидневния „план“. Никога не преставайте да бъдете влюбени един в друг!
Божията воля бе откривана на Йосиф, когато той си почиваше. В този момент на отмора в Господ, спирайки се сред многобройните задължения и всекидневни дейности, Бог говори и на нас. Говори ни в четивото, което чухме, в молитвите и свидетелствата, а също и в тишината на сърцето ни. Нека поразмишляваме какво ни казва Господ, по-специално – какво ни казва Евангелието тази вечер. Има три аспекта в този откъс, над които ви моля да помислите. Първият: да си починем в Господ. Вторият: да се изправим заедно с Исус и Мария. Третият: да сме пророчески глас.
Почивката в Господ. Почивката е необходима за здравето на ума и тялото ни, само че често е много трудно да наваксаме заради многобройните потребности, които ни тежат. Почивката е съществена и за духовното ни здраве, за да можем да чуем гласа на Бог и да разберем онова, което Той ни казва. Йосиф бил избран от Бог да бъде приемен баща на Исус и съпруг на Мария. Като християни вие също сте призвани, подобно на Йосиф, да приготвите дом за Исус. Да приготвиш дом за Исус! Вие приготвяте дом за Него в сърцата си, в семействата си, във вашите енории и общности.
За да чуете и приемете Божия повик и приготвите дом за Исус, вие трябва да сте способни да почивате в Господ. Трябва да намирате време всеки ден да почивате в Господ, да се молите. Молитва и почивка в Господ. Вие обаче бихте ли могли да ми кажете: „Ама, Свети Отче, ние това го знаем; аз искам да се моля, но имам толкова работа за вършене! Трябва да се грижа за децата, имам домакински задължения, толкова съм уморен, че дори не мога да заспя“. Да, така е. Това сигурно е вярно, но ако не се молим, ние никога няма да проумеем най-важното нещо от всички неща, а именно – Божията воля за нас. Иначе, въпреки всичката си дейност, въпреки хилядите си задължения, без молитвата наистина ще свършим зле.
Почивката в молитвата е нещо особено важно за семействата. Това е първото нещо, което се научаваме в семейството – да се молим. Не забравяйте: когато семейството се моли заедно, то остава заедно. Това е много важно. В семейството започваме да опознаваме Бог, там израстваме като мъже и жени на вярата, там започваме да се чувстваме членове на най-голямото Божие семейство – Църквата. В семейството се учим да обичаме, да прощаваме, да сме щедри и отворени, а не затворени и егоисти. Научаваме се да вървим отвъд нашите нужни, да се срещаме с другите и да споделяме живота си с тях. Ето защо е толкова важно да се молим в семейството! Много е важно! Ето защо семействата са толкова важни в Божия план за Църквата! Да си почиваме в Господ означава да се молим. Да се молим заедно в семейството.
Също така ми се иска да ви кажа нещо много лично. Аз много обичам свети Йосиф, защото е силен и мълчалив човек. На бюрото си имам едно изображение на спящия свети Йосиф. А докато спи, той се грижи за Църквата! Да! Може да го прави, знаем това. И когато имам някакъв проблем, някаква трудност, аз пиша на едно листче и го поставям под образа на св. Йосиф, та той да го сънува! Този жест означава: моли се за този проблем!
Сега стигаме до втория аспект: „да се изправим с Исус и Мария“. Тези скъпоценни моменти на отмора, на спирка с Господ в молитвата, са моменти, които бихме искали да можем да продължим. Но като св. Йосиф, веднъж чули гласа на Бог, ние трябва да бъдем разтърсени от съня си; трябва да се изправим и да действаме (срв. Рим 13, 11). В семейството трябва да се изправим и да действаме! Вярата не ни вади от света, а ни вклинява още по-дълбоко в него. Това е много важно! Трябва да проникваме по-дълбоко в света, но със силата на молитвата. Всъщност, всеки от нас има специална роля в подготовката на идването на Божието царство в света.
Точно както дарът на Светото Семейство бе поверен на св. Йосиф, по същия начин дарът на семейството и мястото му в Божия план бе поверен на нас. Подобно на св. Йосиф. Дарът на Светото Семейство е бил поверен на св. Йосиф, за да го отнесе напред. На всеки от вас и нас – защото и аз съм дете на семейство – е поверен Божия план, за да бъде придвижен напред. Ангелът Господен откри на Йосиф опасностите, които заплашваха Исус и Мария, заставяйки го да избяга в Египет, а след това да се установи в Назарет. Точно по същия начин, в наше време, Бог ни призовава да разпознаваме опасностите, които заплашват нашите семейства, и да ги предпазваме от злото.
Нека бъдем внимателни по отношение на новите идеологически колонизации. Съществуват идеологически колонизации, които се опитват да разбият семейството. Те не се раждат от сънуването, от молитвата, от срещата с Бог, от мисията, която Бог ни поверява, а идват отвън, и затова ги наричам колонизации. Нека не губим свободата на мисията, която Бог ни поверява, мисията на семейството. И така, както нашите народи в един момент от своята история стигнаха до зрелостта да кажат „не“ на всякакви политически колонизации, така и ние като семейства трябва да сме много, много мъдри, много способни, много силни, за да кажем „не“ на всеки опит семейството да бъде колонизирано идеологически, и да молим от св. Йосиф, който е приятел на Ангела, да ни изпрати вдъхновението да знаем кога можем да казваме „да“ и кога трябва да казваме „не“.
Тегобите, които обременяват днешното семейство, са много. Тук, във Филипините, многобройни семейства все още страдат от последиците от природните бедствия. Икономическата ситуация доведе до разделение сред семействата, заради емиграция и търсене на работа, а и финансовите проблеми също разстройват много домашни огнища. И докато твърде много хора живеят в крайна бедност, някои са обзети от материализъм и от начин на живот, които игнорират семейния живот и най-фундаменталните изисквания на християнския морал. Ето, това са идеологическите колонизации. Семейството също така е заплашено и от все по-честите опити от страна на някои за предефиниране на самата институция на брака посредством релативизма, културата на краткотрайното задоволяване, липсата на отвореност към живота.
Тук се сещам за блажения Павел VI. В момент, в който бе поставен проблемът за демографския ръст, той има’ смелостта да дефинира отвореността към живота в семейството. Той познаваше трудностите, с които се сблъскваше всяко семейство, поради което в своята енциклика бе много милосърден към частните случаи, и помоли изповедниците да бъдат много милосърдни и да проявяват разбиране при всеки частен случай. Той обаче успя да погледне отвъд: погледна към народите на Земята, и видя тази заплаха от разрушаване на семейството в резултат на липсата на деца. Павел VI бе смел, бе добър пастир и опази своите овци от идващите вълци. Нека тази вечер той ни благослови от Небето.
Светът има нужда от добри и силни семейства, за да се справи с тези заплахи! Филипините имат нужда от свети семейства, изпълнени с любов, които да се грижат за красотата и истината на семейството в плана на Бог, както и да бъдат подкрепа и пример за другите семейства. Всяка заплаха пред семейството е заплаха за цялото общество. Бъдещето на човечеството, както често казваше свети Йоан-Павел II, минава през семейството (срв. Familiaris consortio, 85). Бъдещето минава през семейството. Така че, пазете семействата си! Закриляйте семействата си! Вижте в тях най-голямото съкровище на вашата нация и ги подхранвайте винаги с молитвата и благодатта на Тайнствата. Семействата винаги ще имат своите изпитания, няма нужда да добавяме към тях и други! Напротив, бъдете примери на любовта, прошката и вниманието. Бъдете светилища на уважението към живота, като известявате свещения характер на човешкия живот от зачеването му до естествената му смърт. Какъв голям дар за обществото би било ако всяко християнско семейство живееше в пълнота своето благородно призвание! Затова, изправете се с Исус и Мария и преминете по пътя, който Господ чертае за всеки от вас.
Накрая, Евангелието, което чухме, ни припомня, че наше християнско задължение е ние самите да бъдем „пророчески гласове“ сред нашите общности. Исус чу гласа на Ангела Господен и отговори на Божия повик да се грижи за Исус и Мария. По този начин той изигра своята роля в Божия план и се превърна в благословия – не само за Светото Семейство, но и за цялото човечество. Заедно с Мария, Йосиф бе пример за детенцето Исус, докато То растеше в мъдрост, възраст и благодат (срв. Лк 2, 52). Когато семействата раждат деца, възпитават ги във вярата и в здравите ценности, и ги учат да допринасят за благото на обществото, те се превръщат в благословия за света. Семействата могат да станат благословия за света! Божията любов става присъстваща и действена посредством начина, по който обичаме и по който извършваме добрите дела. Така ще утвърждаваме Царството Христово в света. Вършейки това, ние сме верни на пророческата мисия, която сме получили в Кръщението.
През тази година, която вашите епископи определиха като Година на бедните, бих искал да ви помоля във вашите семейства да сте изключително внимателни към призива да сме ученици-мисионери на Исус. Това означава да сте готови да отидете отвъд пределите на вашите домове и да се погрижите за най-бедните ваши братя и сестри. Моля ви да проявите грижи най-вече към онези, които си нямат свое семейство, по-особено към старите хора и децата-сираци. Никога не ги оставяйте да се чувстват изолирани, сами и изоставени, но помагайте им да усетят, че Бог не ги е забравил. Днес се развълнувах изключително силно след литургията, когато посетих онзи дом за изоставени деца, които си нямат семейство. Колко много хора работят в Църквата, за да бъде този дом едно семейство! Това означава да носим пророчески напред значението на семейството.
Може би вие самите също сте бедни от материална гледна точка, но разполагате с изобилие от дарове, които да предложите, като предлагате Христос и общността на вашата Църква на другите. Не крийте вашата вяра, не крийте Исус, а ги отнесете в света и предложете свидетелството на вашия семеен живот!
Скъпи приятели в Христос, знаете, че непрестанно се моля за вас! Моля се за семействата, правя го! Моля се Господ да продължава да задълбочава вашата любов към Него, та тази любов да може да се прояви във взаимна любов и любов към Църквата. Не забравяйте спящия Исус! Не забравяйте спящия Йосиф! Исус спеше под закрилата на Йосиф. Не забравяйте: почивката в семейството е молитвата. Не забравяйте да се молите за семейството. Молете се често и отнасяйте плодовете на вашата молитва в света, за да могат всички да познаят Исус Христос и Неговата милосърдна любов. Моля ви, „почивайте“ и за мен: молете се за мен, наистина имам нужда от вашите молитви и винаги ще разчитам на тях. Много ви благодаря!“.

Превод: © www.catholic-news.bg

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар