ОТЗВУЦИ ОТ ФИЛИПИНИТЕ: „Тук съм, за да ви кажа, че Исус е Господ, Исус не разочарова“

22 януари 2015, 10:33

Проповед на Папа Франциск
17 януари 2015 г., Международно летище „Таклобан“, Таклобан (Филипините)

„В първото четиво чухме, че имаме велик първосвещеник, който е в състояние да състрадава нашите слабости, защото Той самият бе изкушен във всичко, освен в греха (срв. Евр 4, 15). Исус е като нас. Исус живя като нас. Във всичко е като нас, освен в греха, защото Той не бе грешник. Но за да бъде еднакъв с нас, Той пое върху Себе Си нашите грехове. [Бог] Го направи грях за нас (срв. 2Кор 5, 21)! А това го казва свети Павел, който Го познаваше много добре. А Исус винаги върви пред нас, и когато преминаваме през различни кръстове, Той винаги е минал преди нас.
И ако днес всички ние сме се събрали тук, четиринадесет месеца след тайфуна „Йоланда“, то е, защото знаем, че няма да бъдем разочаровани във вярата, тъй като Исус е минал преди нас. В Своето страдание Той пое върху Себе Си всички наши страдания. Позволете ми да ви споделя нещо: когато видях от Рим тази катастрофа, почувствах, че трябва да дойда тук. В онзи ден, през онези дни, аз реших да направя пътуване до тук. Пожелах да дойда и да съм с вас. Сигурно ще ми кажете, че е малко късно – така е, но съм тук.
Тук съм, за да ви кажа, че Исус е Господ, че Исус не разочарова. Може би някой ще ми каже: „Отче, мен ме разочарова, защото загубих дом, семейство, всичко, което съм имал, болен съм…“. Вярно е това, което ми казваш, и аз уважавам чувствата ти. Но Го виждам там закован. И оттам Той не ни разочарова! Той бе пожертваният Господ на онзи трон, и там Той премина през всички бедствия, на които сме изложени. Исус е Господ! И е Господ от Кръста, там Той царува! Ето защо Той е в състояние да ни разбере, както слушахме в първото четиво: Той стана подобен на нас във всичко. Ето защо имаме един Господ, Който е способен да плаче с нас, способен е да ни придружава в най-трудните моменти от живота.
Много от вас са загубили всичко. Не знам какво да ви кажа. Той обаче знае какво да ви каже! Много от вас са загубили част от семейството. Само мога да остана в тишина и да ви придружавам със сърцето си в тишината…
Много от вас, гледайки Христос, са се питали: „Защо, Господи?“. И на всеки един Господ отговаря в сърцето, от Своето сърце. Нямам други думи, с които да се обърна към вас. Нека се вгледаме в Христос: Той е Господ, и Той е Този, Който ни разбира, защото е преминал през всички изпитания, на които сме били подложени.
А заедно с Него, Разпънатия, бе майката. Ние сме като онова бебе, което е ей там: в моментите на скръб, на мъка, в моментите, в които не можем да разберем нищо, в моментите, в които искаме да се опълчим на случващото се, ни остава само да търсим подкрепа и да се вкопчим в нейната дреха и да й кажем: „Мамо!“. Подобно на дете, което, когато се страхува, казва: „Мамо!“. И може би единствената дума, която може да даде израз на онова, което чувстваме в мрачните моменти, е: „Майко! Мамо!“.
Нека заедно постоим за миг в тишина. Да се вгледаме в Господ: Той може да ни разбере, защото е преминал през всичките тези неща. И нека се взираме в нашата Майка, и като онова детенце там, да се хванем за нейната дреха и сърдечно да и кажем: „Майко!“. Нека кажем тази молитва в тишина. Нека всеки и каже онова, което чувства…

[тишина…]

Ние не сме сами, имаме си майка. Имаме Исус – нашия по-голям брат. Не сме сами. А имаме и толкова много братя, които, в момента на катастрофата, дойдоха тук, за да помагат. Също и ние се чувстваме повече братя… ние, които си помагаме един на друг.
Това е всичко, което исках да ви кажа. Простете ми, че нямам други думи. Бъдете сигурни обаче, че Исус не разочарова. Бъдете сигурни, че любовта и нежността на нашата Майка не разочароват. И вкопчени в нея като деца, както и със силата, която нашият по-голям брат Исус ни дава, нека вървим напред. И нека вървим като братя. Благодаря!

След Светото Причастие
Чествахме страданието, смъртта и възкресението на Исус.
Исус ни предвари по този път и ни придружава във всеки един момент, в който заедно се събираме да се молим и да служим литургията.
Благодаря Ти, Господи, че си днес с нас. Благодаря Ти, Господи, че споделяш нашите страдания. Благодаря Ти, Господи, че ни даваш надежда. Благодаря Ти, Господи, за огромното Ти милосърдие. Благодаря Ти, Господи, защото пожела да бъдеш един от нас. Благодаря Ти, Господи, защото си винаги близо до нас, дори и в моментите на кръстно изпитание. Благодаря Ти, Господи, защото ни даваш надежда! Господи, нека не ни откраднат надеждата! Благодаря Ти, Господи, защото в най-мрачния момент от Твоя живот, на Кръста, Ти си спомни за нас и ни остави една Майка. Благодаря Ти, Господи, че ни остави сираци!“.

Превод: © www.catholic-news.bg

Забележка: Това е текстът на проповедта, произнесена импровизирано на испански от Светия Отец по време на литургията, отслужена при международното летище в Таклобан, Филипините. За превода на български е използван италианският текст, публикуван в сайта на Светия Престол. Папа Франциск е имал подготвен текст на проповедта, но се е отказал да го чете пред множеството и е предпочел да говори в момента, импровизирано.

Новини: Проповеди

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар