Оцелели от Холокоста още търсят свои близки чрез предаване на израелското радио

27 януари 2015, 22:18

На 27 януари тази година се навършват 70 години от освобождаването на концлагера Аушвиц

„Здравейте, тук е програмата за издирване на роднини по израелското радио“ – с тези думи модераторът Изи Ман поздравява слушателите си в пет следобеда през седмицата. „Всяка седмица имаме най-малко един обадил се, чиято история е свързана с Холокоста“, разказва той. „Има много случаи.“
Историята за дъщеря на оцелял от Холокоста: Малко преди смъртта си баща и разказал за своята първа любов и за още едно свое дете. Какво е станало с тях, ще се намерят ли потомци? Или за появила се кутия със седемдесет писма: писма от 1939 г. на еврейски семейства от Бялисток в Полша до роднини в тогавашна Палестина. Кой познава тези семейства днес?
Журналистът разговаря с хората, взема ги в предаването. Като например Шломо Кайзерер: „Търся дъщерите на баща си. Всъщност, сестрите си. Казвали са се Двора и Естер. Едната е родена през 1937, другата – през 1939 г. Знам, че са били изгорени в Аушвиц. Но имам чувството, че едната е все още жива.“
„В повечето случаи казвам, че не мисля, че ще намерим някого“, казва Ман. „Но ги вземам в програмата заради единия процент вероятност, че все пак може да успеем.“
За първи път програмата за издирване на роднини се излъчва през декември 1945 година. Тогава, по-малко от година след освобождаването на концлагера, редакторите четяли дълги списъци с имена. Само имена.
Журналистът Ман разказва за своя дядо, чиято сестра и дъщерите и били убити. Но дядото чул в предаването името на зет си, който бил жив, издирил го и той пристигнал в Израел. „Баща ми ми разказа за това вълнуващо очакване. Но то било и тъжно. Зет му бил сломен. В Израел се оженил отново, но живял само още две или три години и починал. Не могъл да понесе преживяното страдание.“
Предаването вървяло до 1967 или 1968 година, спомня си Ман. След това прекъснало. Чак през 2000 г. журналистът Ярон Енош го възобновил отново: „Като син на оцелели от Холокоста, ме вълнуваше чувството, че това е последната възможност“, спомня си той. „Скоро няма да има повече никой, който да може да разкаже нещо или никой, който да търси. И ако все още търсим отговори, трябва да го направим сега.“

(Източник: tagesschau.de)
Превод: catholic-news.bg

Новини: Хроника

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар