Генерална аудиенция: „Липсващи бащи – осиротели семейства“ (пълен текст)

30 януари 2015, 09:59

Публикуваме пълния текст на катехизиса на Папа Франциск от последната генерална аудиенция, състояла се в аула „Павел VІ“ на Апостолическия дворец във Ватикана на 28 януари 2015 г. Вероучителната беседа на Светия Отец бе посветена на ролята на бащата в семейството.

„Скъпи братя и сестри, добър ден!
Отново се връщаме на катехизисите, посветени на семейството. Нека днес се оставим да бъдем водени от думата „отец“, „баща“. Една дума, която е по-скъпа от всяка друга за нас, християните, защото това е името, с което Исус ни е научил да се обръщаме към Бог: „Отче“. Смисълът на това име придоби една нова дълбочина, именно от начина, по който Исус го използваше, за да се обръща към Бог и да показва Своите специални отношения с Него. Благословената тайна на вътрешната интимност на Бог Отец, Син и Свети Дух, открита от Исус, е сърцевината на нашата християнска вяра.
Думата „баща“ („отец“) е позната на всички. Това е една универсална дума. Тя е израз на едно фундаментално отношение, чиято реалност е стара колкото историята на човечеството. Днес обаче сме стигнали до там да твърдим, че обществото ни е едно „общество без бащи“. Казано с други думи, особено в западната култура, фигурата на бащата сякаш символично отсъства, изчезнала е, премахната е. На пръв поглед това бе възприето като един вид освобождение: освобождение от бащата-господар; от бащата като представител на закона, който е наложен отвън; от бащата като цензор на щастието на децата и пречка пред еманципацията и независимостта на младите. Понякога, в някои семейства, в миналото царуваше авторитаризмът, в някои случаи дори подчинението: родители, които се отнасяха с децата си като със слуги, без да уважават личните нужди на тяхното израстване; бащи, които не са им помогнали да поемат свободно по пътя си – не е лесно обаче да възпитаваш дете в свобода; бащи, които не са им помогнали да поемат собствените си отговорности, за да градят бъдещето си и това на обществото.
Това, разбира се, не е добро поведение. Както обаче често се случва, от една крайност се минава в друга. Проблемът на нашето съвремие сякаш вече не е толкова натрапчивото присъствие на бащите, колкото тяхното отсъствие, тяхното бездействие. Често татковците са толкова концентрирани върху самите себе си и работата си, а понякога и върху собствената си реализация, че забравят за семейството. И оставят сами малките и младите. Още като епископ на Буенос Айрес започнах да усещам измерението на сирачеството, което днес децата преживяват; и често питах татковците дали си играят с децата, дали са имали смелостта и любовта да прекарват известно време с децата. И отговорът в повечето случаи бе тежък: „Но аз не мога, имам толкова много работа…“. И така, бащата отсъстваше от онова дете, което растеше, не играеше с него, не, не прекарваше време с него.
Сега, в рамките на тази поредица от размишления за семейството, бих искал да кажа на всички християнски общности, че трябва да сме в по-голяма степен участващи: отсъствието на фигурата на бащата от живота на малките деца и младежите води до пропуски и рани, които могат да бъдат и много тежки. И всъщност, отклоненията при децата и подрастващите могат, в голяма степен, да се дължат да тази липса, на липсата на авторитетен пример и насока в техния всекидневен живот, на липсата на близост, на липсата на любов от страна на бащите. Чувството, че са сираци, което изпитват много младежи е много по-дълбоко, отколкото ние си мислим.
Те са сираци в семейството, защото татковците често отсъстват от дома, в това число и физически, но най-вече защото когато са там, те не се държат като бащи, не разговарят с децата си, не осъществяват своята възпитателна задача, не дават на децата си пример, придружен с думи, онези принципи, онези стойности, онези правила на живота, от които те се нуждаят като хляб. Качеството на възпитанието се нуждае толкова повече от бащиното присъствие, колкото повече бащата е принуден заради работата да стои далеч от вкъщи. Понякога изглежда сякаш татковците не знаят добре какво е мястото им у дома и как да възпитават децата. И тогава, изпаднали в колебание, те се въздържат, оттеглят се и пренебрегват отговорностите си, сякаш намират убежище в едни резервирани отношения с децата, така да се каже с равен резултат „нула на нула“. Истина е, че трябва да бъдеш „спътник“ на детето си, но без да забравяш, че си баща! Ако се държиш само като равнопоставен спътник с детето, това няма да му се отрази добре.
Този проблем го виждаме също и в гражданското общество. Гражданското общество със своите институции има една ясна отговорност, бихме могли да кажем „бащинска“ отговорност към младите, една отговорност, която понякога бива пренебрегвана или бива упражнявана зле. И обществото често ги оставя сираци и не им предлага честна перспектива. Така младите остават осиротели откъм сигурни пътища, по които да могат да преминат; осиротели откъм учители, на които да се доверят; осиротели откъм идеали, които да стоплят сърцата им; осиротели откъм ценности и надежди, които да ги подкрепят всекидневно. Изпълнени са с идоли, сърцето им е откраднато; обзети са от мечти за забавления и удоволствия, но не им се дава работа; биват заблуждавани с бога на парите, а истинските богатства биват отричани.
И така, ще бъде добре всички, бащи и деца, да чуят отново обещанието, което Исус даде на Своите ученици: „Няма да ви оставя сираци“ (Ив 14, 18). В действителност Той е Пътят, по който трябва да се премине, Учителят, Който да бъде слушан, Надеждата, която може да промени света, че любовта ще победи омразата, че можем да имаме едно бъдеще на братство и мир за всички. Някой от вас може да ми каже: „Но, отче, днес Вие бяхте много негативен. Говорихте само за отсъствието на бащите, за това какво се случва, когато бащите са далеч от децата… Истина е, исках да подчертая това, тъй като следващата сряда ще продължа този катехизис, като ще се спра на красотата на бащинството. Ето защо реших да тръгна от мрака, за да стигна до светлината. Нека Господ ни помага добре да разберем тези неща. Благодаря“.

Превод: © www.catholic-news.bg

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар