Дяволът ненавижда Бог и човека!

1 февруари 2015, 21:11

Проповед
за 4-та неделя от Обикновеното време

Автор: Збигнев Котлински, CSsR
Превод: (c) www.catholic-news.bg

1. Исус бил на около тридесет години, когато излязъл от Назарет и започнал дейността си като Спасител. В началото Бог Отец обявил Неговото достойнство, казвайки: „Ти си Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”.
След кръщението Иван Кръстител свидетелствал за Него: „Ето Агнецът Божи, Който поема върху Себе Си греховете на света”.
Започвайки да проповядва Евангелието с цел да приемат Неговото учение и да повярват в Него, Исус лекува болни и изгонва бесове.
2. Хайде днес да помислим кои са бесовете? Много хора не вярват в съществуването на дявола. В това се състои най-голямата победа на сатаната. Той може свободно да подлага хората на изкушения и така да ги води към вечната гибел. Светото Писание разказва, че на небето станала война между ангелите: едните останали с Бог, другите били против Него. Непослушанието – грехът на падналите ангели – не може да бъде опростен, не заради недостатъчност на безкрайното Божие милосърдие, а поради необратимия характер на избора, направен от тези ангели. Книгата Откровение казва: „И свален бе големият змей на земята, а с него и ангелите му. Горко вам, които населявате земята и морето, защото дяволът е слязъл при вас с голям гняв, като знае, че му остава малко време”.
Божието Слово ни открива същността на дявола. Той е дух, който ненавижда Бог и човека. Грехът на първите хора е дело на дявола. Резултатът от този грях е загубата на Божията благодат, на небето, а също и страданието и смъртта. Божието Слово казва, че не бива да се заиграваме със злото, не бива да го пренебрегваме, защото той, сатаната, е по-хитър от всички полски зверове и по-мъдър от човека, той е големият дракон. Той е символ на хаоса и безпорядъка. Той е дух, изгубил способността си да обича. Той изпитва омраза и е изпълнен с вечно отчаяние.
3. За всеки човек е много важно да разбере по какъв начин действа дяволът. Дяволът идва при човека, за да го изкушава, да прави зло и след това въвежда в състояние на грях, хаос, безнадеждност и отчаяние. Дяволът знае, че пълното щастие на човека е в единението му с Бог. Той прави всичко възможно, за да унищожи тази връзка, като използва преди всичко лъжата. Само вижте първия грях на Адам и Ева: „И каза змията на жената: „Наистина ли Бог ти каза да не ядеш от никое дърво в рая?”. Това бил въпрос, който изначално съдържал в себе си лъжа. „…Не, няма да умрете”.
Днес, във всяко едно изкушение се съдържа и една лъжа. Дяволът казва на човека: „Без Бог ти ще си богат, красив, обгърнат от слава”. След греха човек се сблъсква в душата си с болка, страх, а в живота си – със съд, затвор, сълзи, рани, смърт.
След греха дяволът прави всичко възможно човекът да не иде при Бог. Адам и Ева се скрили от лицето Господне, след което се оправдавали. Виновен бил Бог: „И каза Адам: „Жената, която Ти ми даде, тя ми даде от дървото и аз ядох”. Жената пък казала: „Змията ме прелъсти”. В наше време дяволът продължава с все същата методика. Ако човек е съгрешил, ако е извършил някоя лоша постъпка, на него му става тъжно и страшно, той не иска да говори за стореното, дори със свещеника по време на изповедта. През главата му минават най-различни мисли и аргументи срещу тайнството Покаяние: „Това тайнство не е от Бог… Как така, ти си свободен, защо да трябва да си казваш греховете?… Имаш право да си самостоятелен… Свещеникът е грешен човек, какъвто си и ти. А освен това, както те посъветва психологът ти, всички хора правят така, ти живееш в епоха на независимост, а не робство”. Може да се каже, че в душата на човека се осъществява един вид революция – борба на злото с доброто.
А сега нека се вгледаме Бог. След греха Бог търсел човека: „Адаме, къде си?”, а след това го попитал: „Да не си ял от дървото, от което ти забраних да ядеш?”. Бог не проклел човека за неговата постъпка. Той проклел дявола, а на човека обещал Спасител.
4. Исус Христос е обещаният от Бога Спасител. Той идва при хората и казва: „Покайте се и вярвайте в Евангелието”. Това означава: „Вярвайте, че Бог е ваш Отец, Който ви обича. Той Ме изпрати при вас, за да ви излекувам и да ви освободя от дявола”.
В синагогата в Капернаум чрез бесноватия всъщност викал дяволът: „Остави ни, какво имаш Ти с нас, Исусе Назореецо! Дошъл си да ни погубиш! Знам Те, Ти си Светият Божи!”. Исус го спрял и му казал: „Млъкни и излез от него”. И тогава нечистият дух извикал със силен глас и излязъл от обзетия от бяс.
Всички ние се нуждаем от Исусовата помощ. Всеки от нас чувства трагедията, за която пише апостол Павел: „Доброто, което искам, не правя, а злото, което не искам, него правя. Ако не правя това, което искам, не вече аз го правя, а живеещият в мен грях”.
5. Грехът е в нашето сърце. Но бидейки изкушавани от дявола в началото ние не искаме да признаем греха си, чувстваме се праведни. След това губим надежда, не се уповаваме на Божието Милосърдие. Страхуваме се да търсим прошка, като мислим, че Бог никога няма да ни прости този грях.
Ние не можем да живеем далеч от Исус, защото само ако сме заедно с Него можем да бъдем спасени. Той познава нашите грехове и нашите немощи. Светото Писание разказва, че Исус избрал за ученици хора, които Той самият пожелал, и те отишли при Него, за да бъдат с Него. Това е важно за всеки човек. Бог сътвори човека, за да бъде Той с него. Това е нашият път. Трябва със смирение да приемем своята грешна природа. От Бог не можеш да скриеш нищо, Той ни обича и пръв идва при нас, за да ни спаси, да ни очисти от греха и да ни изтръгне от дяволската мрежа. Неговата любов е безкрайна. Чрез пророка Той казва: „Планини ще се поместят, и хълмове ще се поклатят, но Моята милост няма да отстъпи от тебе”.
Като знаем колко огромни са любовта и милосърдието на Христос, ние трябва да се приближим към Него с думите: „Исусе, уповавам се на Теб!”.

Новини: Проповеди

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар