Какво означава да мислим за Божието, а не за човешкото?

10 февруари 2015, 10:48

За да отговорим на въпроса, който се съдържа в заглавието, нека първо прочетем следните откъси от Свещеното Писание.

Откъс от Книгата на пророк Исайя (50, 5-9а)
Господ Бог Ми отвори ухото, и Аз не се възпротивих, не отстъпих назад. Гърба Си подложих на биещите, и страните Си – на удрящите; лицето Си не скривах от поругание и заплюване. И Господ Бог Ми помага; затова не се срамувам, затова държа лицето Си като кремък, и зная, че няма да остана посрамен. Близо е Оня, Който Ме оправдава: кой иска да се състезава с Мене? Да застанем заедно. Кой иска да се съди с Мене? Нека пристъпи към Мене. Ето, Господ Бог Ми помага: кой ще Ме осъди? Ето, те всички като дреха ще овехтеят; молец ще ги изяде.

Откъс от Посланието на св. апостол Яков (2, 14-18)
Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли да го спаси вярата? Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна, а някой от вас им рече: „идете си с мир, грейте се и насищайте се“, пък не им даде онова, което е нужно за тялото, – каква полза? Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. Но ще рече някой: ти имаш вяра, пък аз имам дела; покажи ми вярата си без твоите дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.

Откъс от Евангелието от св. Марко (8, 27-35)
И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова. По пътя питаше учениците Си и им казваше: за кого Ме мислят човеците? Те отговориха: едни – за Ивана Кръстител; други – за Илия, други пък – за един от пророците. Той им казва: а вие за кого Ме мислите? Петър Му отговори и рече: Ти си Христос. И забрани им да говорят за Него, комуто и да било. И започна да ги учи, че Син Човечески трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне. И говореше за това открито. Но Петър, като Го взе настрана, започна да Му възразява. А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмри Петър и рече: махни се от Мене, сатана! Защото мислиш не за това, което е Божие, а което е човеческо.
И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.

Ако внимателно прочетем евангелската история и се замислим над нея, вероятно ще се учудим от реакцията на Исус спрямо думите на Петър. Нещо повече, евангелист Матей свидетелства, че преди това Исус казал на Петър, че е благословен, блажен: „Блажен си ти, Симоне, син Йонин, защото не плът и кръв ти откриха това, а Моят Отец, Който е на небесата (Мт 16, 17). Може да се каже, че Исус е забелязал Петър, похвалил го е, след това обаче сурово го укорил. Защо е толкова сурова реакцията на Божия Син?
Отговорът се крие в думите: „Ти мислиш не за това, което е Божие, а за това, което е човешко“.
В началото Петър отговаря под въздействието на Светия Дух, под влиянието на силата на Божието вдъхновение. С Божията помощ Петър разпознава в Исус Помазаника, Месията. И именно в това той е благословен. Не защото е проумял нещата по-бързо от другите, не защото е постигнал нещо със собствен труд, а защото позволил на Бог да действа в него. Благословението или блаженството идва в човека тогава, когато в него живее Бог. Наскоро чух едни красиви думи, че когато приемаме Евхаристията Господ не просто започва да живее в нас, но самите ние под някаква форма ставаме Евхаристия. Може да звучи странно, но в известен смисъл ние ставаме част от Него, ставаме част от Бога! Ти може и да мислиш нещо, да правиш нещо, да докосваш, да говориш, но всъщност Той е Този, Който мисли, прави, докосва, говори… Вероятно нещо подобно е преживял и Петър. И именно в това се състои неговото благословение.
Въпреки това Петър задържа това благословение за кратко. От пребиваване в Господ той много бързо преминава към изключително човешки начин на мислене. Хорски очаквания, хладни логични сметки, човешки съвети… Пиша тези думи и се сещам как аз самият съм преминавал през тази граница. В началото ясно чувстваш как чрез теб говори Господ: Той иска да направи нещо, а ти се съпротивляваш. След известно време започваш да даваш на някого съвети, да философстваш, да се стремиш да изглеждаш мъдър, а всъщност никой не те е благословил за това. За съжаление чак след време проумях разликата между това да говориш по Божия заръка, и това да говориш от себе си. Не знам как, но тази разлика се усеща много силно.
Текстът от Евангелието, който четем по-горе, е много важен за вярващите и често се повтаря по време на литургията. Божието Слово винаги е живо. Ние може сто пъти да прочетем това Слово така, както сме го чули или прочели за пръв път. Затова, докато чета тази история за стотен или хиляден път, си правя следните изводи:

Никога не се отпускай…
Често грешката ни се състои в това, че си мислим, че ако пребиваваме в Божието милосърдие или ако чрез нас говори Господ, то това е завинаги. В момента, в който се отпуснем и се почувстваме достатъчно самоуверени, като се осланяме на собствените си сили, веднага ще получим ответен удар. Ето защо не бива да сме сигурни в себе си, а само в Него.

Не съществуват Божии помазаници за вечни времена…
Има хора, чрез които говори Господ, но това не означава, че Господ винаги ще говори чрез тях и че това ще реши всичките ти проблеми. Затова не се учудвай, ако си познавал човек, чрез когото Господ ти е говорил, а днес същият този човек не ти носи нищо. Божият помазаник може да е изгубил връзката си с Живия Извор, или пък Господ просто показва, че това време е преминало. Той и по-нататък ще ти говори, но по други начини и посредством други хора.

Приемай всички Божии планове, а не само тези, които са ти изгодни…
Човешкото мислене на Петър се проявява тогава, когато Христос говори за Своята смърт. Петър още не разбирал, че Божиите мисли не са човешки мисли. Днес много вярващи не могат да се съгласят, че е възможно Господ да допуска смърт, болести, страдания. Някои смятат (особено в протестантските кръгове), че ако Господ е излекувал някого, то Той непременно ще излекува всеки един. За мен това е странно, но такъв човек, бидейки болен, започва да доказва, че е здрав, защото болестта е зло и тя няма как да е от Бога. При такъв начин на мислене няма място за болни, бедни, самотни хора… Тези хора един вид казват: „Ако се покаеш, ще получиш достатъчно от всичко“. Създава се впечатлението, че не виждаме онези моменти в Библията, когато Господ за наше добро допуска страдание. Опитваме се по някакъв начин да Го оправдаваме. За нас са неразбираеми думите на пророк Исайя: „Господ Бог Ми отвори ухото, и Аз не се възпротивих, не отстъпих назад. Гърба Си подложих на биещите, и страните Си – на удрящите, лицето Си не скривах от поругание и заплюване“. Точно такъв тип думи и такъв тип Божии планове не съумял да разбере и апостол Петър.

Божият човек трябва да се научи да мисли като Бог, да приема Неговия начин на мислене, а не да насажда някакво свое мислене. И това не се отнася само до хората, които не са способни да приемат страдание от Господ. Това се отнася до всеки един, който оправдава бедите си с думи като: „Така е пожелал Господ“, „Нищо не мога да променя“, „Ще си страдам вечно“ и т. н. Такива хора не могат да приемат лекуващия Бог; Бог, Който прави човека богат; Бог, Който дава работа; Бог, Който дава семейство и т. н.
Както обикновено, ние все търсим златната среда: приемаме Божиите планове, но само онези от тях, които ни харесват.
Преди време ме порази свидетелството на човек, преживял дълбоко духовно обновление във вярата. Той разказваше: „Вече престанах да казвам на Господ какво Той трябва да направи за мен, защото аз неразбирам кое е добро за мен. Сега, когато отивам на обожаване, аз просто сядам пред Исус и Му казвам, че съм глина в Неговите ръце. Той може да извае от мен красива амфора, но може и да ме смачка и да направи нещо друго. Аз не знам кое ще е по-добре за мен, но Той знае. Мога с часове да стоя пред Него, за да съм наистина глина в Неговите ръце“.

ЗА ДА СТАНЕ СЛОВОТО ПЛЪТ…
1. Припомни си колко пъти си казвал на Господ и на себе си, че нещо не е от Бога, а впоследствие си забелязал, че Господ е бил именно в това нещо.
2. Представи си, че разговаряш с Исус. В какво точно се проявява твоето мислене за човешкото?

Отец Александър Жерносек
Превод: (c) www.catholic-news.bg

Новини: Коментари

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар