Послание на Папа Франциск за 23-тия Световен ден на болните (11 февруари 2015 г.)

11 февруари 2015, 10:04

Sapientia cordis
Мъдростта на сърцето
“Аз бях очи на слепия и нозе на хромия” (Йов 29,15)

Скъпи братя и сестри,
По случай 23-тия Световен ден на болните, установен от свети Йоан-Павел ІІ, се обръщам към всички вас, които понасяте бремето на болестта и сте свързани по различни начини с плътта на Страдащия Христос, както и към вас – специалистите и доброволците от здравеопазването.
Темата тази година ни приканва да размишляваме върху една фраза от Книгата на Йов: « Аз бях очи на слепия и нозе на хромия» (29, 15). Бих искал да направя това във връзка с мъдростта на сърцето – „sapientia cordis“.
1. Тази мъдрост не е теоретично и абстрактно познание, плод на размишления. Тя е по-скоро, както я описва свети Яков в своето послание, «чиста, после миролюбива, ненатрапчива, отстъпчива, пълна с милосърдие и добрини, безпристрастна и искрена.» (3, 17). Тя е едно поведение, вдъхновено от Светия Дух в сърцето и ума на този, който знае как да се отвори към страданието на братята и да познае в тях образа на Бог. Тогава нека и ние се позовем на псалма: „Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце!“ (Пс 89, 12). В тази мъдрост на сърцето (sapientia cordis), която е дар от Бог, ние можем да обобщим плодовете на Световния ден на болните.
2. Мъдростта на сърцето иска да каже: „служи на твоя брат“. В речта на Йов, която съдържа думите «аз бях очи на слепия и нозе на хромия», се откроява измерението на службата към онези, които са нуждаещи, от страна на праведника, който се ползва с определен авторитет и с важно място сред старейшините в града. Неговата морална величина се проявява в службата към бедния, който иска помощ, а също и като поема грижата за сирачето и вдовицата (ст. 12-13).
Нека християните и днес също свидетелстват не чрез думите си, а чрез своя живот, вкоренен в истинската вяра, като бъдат „очи на слепия“ и „нозе на хромия“! Хората, които са близо до болните, които имат нужда от постоянна помощ, за да се изкъпят, да се облекат, да се нахранят. Тази служба, когато се разпростре продължително във времето, може да стане изморителна и мъчителна. Сравнително лесно е да служиш на някого за няколко дни, но е трудно да се грижиш за някого с месеци или пък с години, особено ако този някой не може повече дори да ти благодари. И все пак това е чудесен път към светостта! В такива моменти можеш да разчиташ по специален начин на близостта на Господ, и това е специална подкрепа към мисията на Църквата.
3. Мъдрост на сърцето е да бъдеш с брат си. Времето, прекарано до леглото на болния, е свято време. Това е една възхвала към Бог, който ни моделира по образа на Своя Син, Който „не дойде да Му служат, а да служи и да отдаде живота Си откуп за мнозина“ (Мт 20, 28). Самият Исус каза: „И Аз съм сред вас, за да ви служа“ (Лк 22, 27).
Нека с жива вяра се молим на Светия Дух да ни даде благодатта да проумеем ценността на придружаването, толкова често мълчаливо, което ни кара да посвещаваме от времето си на тези сестри и братя, които благодарение на нашата близост и нашата обич се чувстват повече обичани и утешени. За сметка на това, каква огромна лъжа се крие зад някои изрази, в които толкова много се държи на «качеството на живота», за да ни подтикнат да повярваме, че един живот, който е сериозно наранен и засегнат от болестта, не би бил достоен да се живее!
4. Мъдрост на сърцето е да бъдеш открит за твоя брат. Нашият свят понякога забравя специалното значение на прекараното време до леглото на болния, защото е обезпокоен от бързане и трескава надпревара за производство, и така забравя измерението на безвъзмездността, на грижата и ангажираността към другия. В действителност зад това поведение често се крие една охладняла вяра, която забравя това слово на Господ, който казва: «На Мене сте го сторили» (Мт 25,40).
Ето защо, бих искал да припомня отново абсолютното първенство на необходимостта „да бъдем открити за нашите братя и сестри”, като една от най-важните заповеди, залегнали в основата на всяка морална норма, и най-ясният знак, чрез който може да бъде различено духовното израстване, постижимо в отговор на напълно свободния Божи дар“ (Апостолическо насърчение Evangelii gaudium, т. 179). От мисионерската същност на самата Църква бликат „действено милосърдие към ближния, състрадание, което разбира, подкрепя и поощрява“ (пак там).
5. Мъдрост на сърцето е да си солидарен с твоя брат, без да го съдиш. Милосърдната любов се нуждае от време: време да се грижиш за болните, време да ги посетиш, време да бъдеш до тях, както сториха това приятелите на Йов: «И седяха с него на земята седем дни и седем нощи. Никой дума не му проговори, понеже виждаха, че страданието му е твърде голямо» (Йов 2, 13). Но приятелите на Йов криеха дълбоко в себе си една негативна оценка за него: те мислеха, че неговото нещастие е наказание от Бог за всичките му грехове. Докато истинската милосърдна любов не съди и няма претенции да обръща другия; тя е освободена от тази фалшива смиреност, която дълбоко в себе си търси одобрение и се наслаждава на извършеното добро.
Опитът на Йов намира своя истински отговор единствено в Кръста на Исус – най-висш акт на солидарност на Бог с нас – акт, който е напълно безвъзмезден и изцяло милосърден. И този отговор на любов по отношение на драмата на човешкото страдание, по-специално на невинното страдание, остава отпечатан завинаги върху Възкръсналото Тяло Христово, в славните рани, които са скандал за вярата, но същевременно са и доказателство за вяра (срв. Проповед за канонизацията на Йоан XXIII и Йоан-Павел II, 27 април 2014).
Дори, когато болестта, самотата и неспособността надвиват дара на нашия живот, опитът от страданието може да стане привилегировано място за предаване на благодат, и източник за придобиване и укрепване мъдростта на сърцето (sapientia cordis). Ето защо е разбираемо как Йов, в края на своя опит, обръщайки се към Бог, заяви: „Слушал бях за Тебе със слуха на ухото, сега пък очите ми Те виждат“ (42, 5). Хората, потопени в мистерията на страданието и болката, приети във вярата, могат също да станат свидетели, живеещи с вяра, която позволява да се изживее самото страдание, дори човек с неговата интелигентност да не е способен да я разбере в дълбочина.
6. Аз поверявам този Световен ден на болните на майчинското покровителство на Мария, която прие в своята утроба и даде живот на въплътената Премъдрост, нашия Господ Исус Христос.
О, Марийо, Престол на Мъдростта, застъпи се като наша Майка за всички болни и за тези, които се грижат за тях. Направи така, че чрез службата за страдащите ближни и чрез самия опит на страданието да можем да приемем и направим да израсне в нас истинската мъдрост на сърцето.
Придружавам този свой призив към всички вас с апостолическия си благослов.

Ватикана, 3 декември 2014 г., възпоменание на Свети Франциск Ксаверий
ПАПА ФРАНЦИСК

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар