„Децата са радостта на семейството и обществото“ (пълен текст)
Публикуваме текста на катехизиса на Папа Франциск, произнесен от него по време на генералната аудиенция, състояла се на 11 февруари 2015 г. в аула „Павел VI“ в Апостолическия дворец във Ватикана.
„Скъпи братя и сестри, добър ден!
След като размишлявахме върху фигурите на майката и бащата, по време на днешния катехизис за семейството бих искал да говоря за детето, или казано още по-добре – за децата. Ще се позова на един хубав образ от Исайя. Пророкът пише: „Всички твои синове се събират, идват при тебе; твоите синове идват отдалеч, и твоите дъщери на ръце се носят. Тогава ще видиш, и ще се зарадваш, и сърцето ти ще затрепти и ще се разшири“ (60, 4-5а). Това е един прекрасен образ, картина на щастието, която става реалност, когато отново се съберат заедно родители и деца, които вървят заедно към едно бъдеще на свобода и мир след дълъг период на лишения и разделение – в годините, когато еврейският народ е бил далеч от родината.
Всъщност, съществува една тясна връзка между надеждата на един народ и хармонията между поколенията. Трябва да помислим добре над това. Има тясна връзка между надеждата на един народ и хармонията между поколенията. Радостта от децата кара сърцата на родителите да трептят, а бъдещето се открива отново. Децата са радостта на семейството и на обществото. Те не са просто резултат от репродуктивна биология, нито пък един от начините за самореализация. Още по-малко пък са собственост на родителите… Не. Децата са дар, те са подарък: ясно ли е? Децата са дар. Всеки е уникален и неповторим; в същото време всеки е неразривно свързан с корените си. Всъщност, да си син или дъщеря според Божия план, това означава да носиш в себе си спомена и надеждата на една любов, която се е осъществила именно чрез запалване пламъка на живота в едно друго човешко същество – оригинално и ново. И за родителите всяко дете е самото себе си, различно. Позволете ми да споделя един спомен от моето семейство. Спомням си моята майка, която ни казваше – ние бяхме петима: „Но аз имам пет деца“. Когато я питахме: „Кой е най-предпочитаният“, тя отговаряше: „Имам пет деца като петте си пръста. [Показва пръстите на ръката си]. Ако ударят единия ми пръст, ще се почувствам зле; ако ударят някой друг – пак ще ми е зле. За всички пет ще се почувствам зле. Всички са мои деца, но всички са различни, подобно на пръстите на ръката“. Така е и със семейството! Децата са различни, но всички са деца.
Едно дете бива обичано, защото е дете, а не защото е хубаво, защото е такова или онакова; не, то бива обичано, защото е дете! Не защото мисли като мен, или пък защото е въплъщение на моите желания. Детето е дете: един живот, заченат от нас, но предназначен за него, за негово добро, за доброто на семейството, на обществото, на цялото човечество.
Оттук идва и дълбочината на човешкия опит в това да си син и дъщеря, което ни позволява да открием най-безкористното измерение на любовта, което никога няма да спре да ни удивлява. Става дума за красотата да сме били обичани още отпреди това: децата са обичани още преди да се появят. Колко пъти виждам майки на площада, които ми показват корема си и ме молят за благословия… Тези деца са обичани, преди да дойдат на този свят. Това е безкористност, това е любов; те са обичани преди раждането, подобно на любовта на Бог, Който ни обича винаги първи, отпреди това. Децата биват обичани, още преди да са направили каквото и да било, за да го заслужат, преди да са се научили да говорят или мислят, още преди да са дошли в света! Да бъдем деца – това е основното условие да познаем Божията любов, която е основният източник на това истинско чудо.
В душата на всяко дете, колкото и да е крехко то, Бог е поставил печата на тази любов, която е в основата на неговото лично достойнство – достойнство, което никой и нищо не може да разруши.
Днес, изглежда, е по-трудно за децата да си представят бъдещето. Бащите, както очертах по време на предишните катехизиси, може би са направили крачка назад и децата са станали по-нерешителни да направят своите крачки напред. Можем да се научим да поддържаме добри отношения между поколенията на нашия небесен Отец, Който е оставил свободен всекиго от нас, но никога не ни оставя сами. И ако сбъркаме, Той продължава да ни следва с търпение, без Неговата любов към нас да отслабва. Небесният Отец не отстъпва нито крачка назад в любовта Си към нас, никога! Винаги върви напред и ако ние не можем да продължим напред, Той ни чака, но никога не се връща назад; Той иска децата му да бъдат смели и да напредват.
Децата, от своя страна, не трябва да се страхуват от ангажимента за изграждането на един нов свят: правилно е да желаят този свят да бъде по-добър от този, който са получили! Но това трябва да се прави без арогантност, без самонадеяност. Винаги трябва да се признава ценността на децата, а на родителите винаги трябва да се отдава почит.
Четвъртата заповед изисква от децата – всички го знаем! – да почитат баща си и майка си (срв. Изх 20, 12). Тази заповед идва веднага след заповедите, които засягат самия Бог. Всъщност, тя съдържа нещо свещено, нещо божествено, нещо, които е в корените на всеки друг тип уважение между хората. И в библейската формулировка на четвъртата заповед е добавено: „за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава“. Добродетелната връзка между поколенията е гаранция за бъдещето, тя е гаранция за една наистина човешка история. Общество от деца, които не почитат родителите си, е общество без чест. Когато родителите не биват почитани, тогава губим собствената си чест! Това е общество, обречено да се изпълни с изгубили корена си и изпаднали в користолюбие младежи. Обаче, също ако обществото насърчава поколение, което не обича да се обгражда с деца, което вижда в тях преди всичко грижа, тежест, риск, това е едно депресирано, унило общество. Само помислете за многото общества, които познаваме тук, в Европа: те са депресирани, унили общества, защото не желаят деца, нямат деца, нивото на раждаемост не достига и един процент. Защо? Всеки от нас да помисли и да отговори. Ако на едно семейство, пълно с деца, се гледа като на тежест, има нещо, което не е в ред! Създаването на деца трябва да бъде отговорно, както ни учи и енцикликата „Humanae vitae“ на блажения Папа Павел VІ. Но това да имаш повече деца не може автоматично да се разглежда като безотговорен избор. Да избереш да нямаш деца е егоистичен избор. Животът се подмладява и придобива нова енергия, именно като се умножава: той се обогатява, не обеднява! Децата се научават да бъдат отговорни за своето семейство, узряват в споделянето на общите жертви, израстват в оценяването на даровете си. Щастливият опит от братството насърчава грижата на родителите, на които дължим нашето признание. Много от вас, тук присъстващите, имат деца, а всички ние сме деца. Нека сторим нещо – една минута тишина. Всеки от нас да помисли в сърцето си за своите деца, ако има такива; да помисли в тишина. И всички ние да помислим за родителите си и да благодарим на Бог за дара на живота. Нека в тишината онези, които имат деца, да помислят за тях, и всички да помислим за родителите си. [Момент на тишина] Господ да благослови нашите родители и да благослови вашите деца.
Исус, вечният Син, станал навремето дете, да ни помага да намерим пътя към едно ново възраждане на този толкова прост и велик човешки опит, каквото представлява това „да си дете“. В умножаването на поколението се състои тайната на обогатяването на живота на всички, което идва от самия Бог. Трябва да го открием, да превъзмогнем предразсъдъците и да го живеем във вяра и в съвършена радост. И ви казвам: колко е хубаво, когато минавам сред вас и виждам татковците и майките, които вдигат децата си да бъдат благословени; това е почти божествен жест. Благодаря ви, че го правите!“.
Превод: © www.catholic-news.bg
Новини: Генерална аудиенция












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар