Предстои канонизацията на бл. Мириам от Абелин
Папа Франциск извести за канонизацията на блажена Мириам от Абелин OCD. Заедно с още три монахини тя ще бъде издигната за прослава на олтарите на 17 май 2015 г., в Рим.
Мириам (монашеско име Мария на Разпнатия Исус) е родена на 5 януари 1846 г. в Абелин (на 25 км от Назарет), в Галилея. Семейството й произхождало от Дамаск и се числяло към униатския гръко-мелкитски обред. Преди Мириам родителите й имали още дванадесет сина, които обаче всички починали съвсем малки. След поклонничеството им до Витлеем и молитвите към Дева Мария се родила Мириам. Затова тя е наричана още Мириам от Витлеем. Била едва тригодишна, когато родителите й починали. Но преди това се родило още едно момче в семейството. Мириам била отгледана от чичо си.
Още когато била на седем години, Мириам имала голямо желание да получи Светата Евхаристия. Нейният изповедник я успокоявал, като й казвал при изповед, че това ще стане малко по-късно. Когато един ден забравил да й напомни за това, Мириам помислила, че вече има позволение да се причастява. При получаване на Причастието тя видяла как Исус и се дарява като едно прекрасно малко момченце. После получила разрешение и от свещеника.
Когато била осемгодишна, тя се преместила с чичо си в Египет, където няколко години живели в Александрия. Малко преди тринадесетия й рожден ден била сгодена от чичо си, без нейно знание, за един братята на леля си. Но Мириам искала да остане девица и заявила, че няма да се ожени. Отрязала косите си и върнала получения годежен подарък. Чичо й бил много ядосан от това. Той я биел и се отнасял с нея като с робиня. Изповедникът й забранил да приема Причастието, понеже не била покорна на чичо си.
Така Мириам решила да отиде при брат си в Назарет. Затова избягала при един бивш слуга на семейството, който щял да пътува за Назарет. Но той бил мюсюлманин и искал да обърне момичето в исляма. Мириам отказала, заявявайки, че е християнка: „Аз – мюсюлманка? Не, никога! Аз съм дъщеря на Католическата, Апостолическа и Римска Църква и се надявам с Божията благодат да остана до смъртта си в моята вяра, която е единствено истинската.“
Мюсюлманинът се ядосал толкова много от това признание, че прерязал гърлото й с ятагана си. Мириам останала жива след опита за убийство, но белегът от това нараняване, който бил широк 1 см и дълг 10 см, й останал за цял живот. Освен това вследствие на разреза загубила два пръстена от трахеята си. Лекарят, който я лекувал след това, казал, че е невъзможно човек да оцелее след такова нараняване. По-късно Мириам разказвала, че след нападението наистина била умряла: „Намирах се в небето. Божията Майка, ангелите и светците ме приеха с голяма доброта и аз видях родителите си при тях. Можах да видя и лъчистия трон на Светата Троица и Исус като човек. Тогава някой ми каза: `Ти си девица, това е вярно, но твоята книга още не е завършена`.“(„Огън и светлина“ №95)
След тези думи Мириам се събудила в една пещера, а при нея седяла монахиня със светлосини дрехи. Тайнствената болногледачка говорела много малко и била изключително внимателна. След като се грижила няколко седмици за Мириам, тя и казала: „Ще отидеш във Франция, ще станеш кармилитка и ще умреш във Витлеем.“ След това я завела в един францискански манастир, при изповедник. Когато Мириам напуснала изповедалнята, жената вече я нямало. През 1875 г. тя разказала на духовния си наставник: „Сега зная, че монахинята, която се грижеше за мен след мъченичеството ми е била Божията Майка.“
След това преживяване Мириам работела като прислужница в Бейрут. Когато станала на 18 г., получила предложение да работи в Марсилия, Франция. Скоро след пристигането си получила Светата Евхаристия и изпаднала в четиридневен екстаз. След това била приета като постулантка при сестрите на св. Йосиф. На 20 г. получила стигматите на Христос. Тъй като началничката на ордена се съмнявала в истинността на религиозния й живот, тя била изпратена при кармилитките в Пау. Постъпила в ордена през 1867 г. и получила името Мириам на Разпнатия. Дълги години била мисионерка в Индия. През 1872 г. се завърнала във Франция.
В живота на Мириам постоянно се случвали чудеса. Постоянно изпадала в екстаз, често се носела над земята и притежавала способността на биолокацията, имала пророчества и много видения.
След известно време тя напуснала Франция завинаги и през 1874 г. отишла във Витлеем, където по волята на Спасителя основала кармилитански манастир. Във видение разбрала как трябва да изглежда манастирът и на практика била неговата архитектка. Последвало основаване на манастир в Назарет. Мириам постоянно помагала в изграждането. На 22 август 1878 г. тя паднала при работа и си счупила ръката. Разбрала, че краят и е дошъл. Починала на 27 август 1878 г. Последните и думи били: „О, Милосърдие!“
На 13 ноември 1983 г. Мириам от Абелин е обявена от Папа Йоан-Павел ІІ за блажена и за покровителка на Близкия Изток. При беатификацията й той казва: „Целият й живот е плод на висшата мъдрост на Евангелието. На Бог е угодно да избира смирените и бедните, за да посрамва силните (срв. 1Кор 1,26-29). Тя никога не получила възможност да учи повече, въпреки че била надарена с голяма вътрешна яснота, с жива естествена интелегинтност и с онова поетично въображение, присъщо за семитските народи. Независимо от това, благодарение на блестящите си добродетели, тя била изпълнена с ценното познание, което дава Христос, който е умрял на кръста за нас: познанието на тайната на Троицата, едно толкова важно разбиране за ориенталската християнска духовност, в която малката арабка била възпитана.“
Новини: Актуално












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар