Зона на тишината
„Излез и застани на планината пред лицето Господне; и ето, Господ ще мине, и голям и силен вятър, който цепи планини и събаря скали пред Господа; но не във вятъра е Господ; след вятъра – земетръс, но не в земетръса е Господ; след земетръса – огън, но не в огъня е Господ; след огъня – лъх от тих вятър (и там е Господ)“ (3 Цар 19, 11-2)
„Каква полза и божествена наслада подготвят самотата и мълчанието на пустинята за тези, които ги живеят, знаят само тия, които са го изпитали. Но ние не избрахме тази най-добра част само за собствената ни облага. С избора на скрития живот ние не изоставяме човешкото семейство. Бидейки тук само за Бог, ние изпълняваме повече задача в църквата, в която видимото следва невидимото, действието – съзерцанието.
Поради това, като сме наистина свързани с Бог, ние не се затваряме в себе си. Напротив: Духът ни е отворен и сърцето ни става толкова широко, че може да обхване цялата вселена и Христовата тайна на спасението. Отделени от всички, ние сме едно с всички, за да представляваме всички пред Бог. Този стремеж се насочва, доколкото го позволява човешката ни природа, непосредствено и непрекъснато към Бог. Но той ни свързва по особен начин и с Блажената Дева Мария, която наричаме несравнима майка на картузианците.
С нашия обет ние се стремим единствено към Този, който е. Така даваме свидетелство на света, който прекалено много се въвлича в земните неща, че вън от Него няма друг Бог. Освен това животът ни дава да се разбере, че небесните блага присъстват още в този свят; той възвестява Възкресението и по определен начин предприема обновлението на света.
Накрая чрез покаянието ние участваме в спасителното дело на Христос, който освободи лежащото в оковите на вината човечество главно чрез молитвата си към Отец и саможертвата си. В стремежа си да отговорим на този най-дълбок закон от спасителното дело на Христос, изпълняваме апостолата по превъзходен начин и без дейност.
Така че за Божия слава, за което специално е създаден Орденът на картузианците-еремити, искаме, отдадени на тишината в килията и вършейки работата си, да Му поднасяме непрестанна почит. Така, осветени в истината, ние сме онези истински поклонници, които Бог търси.
(Из Статути, гл. 34, 1-5:Задачата на ордена в Църквата)
За живота на монасите-картузианци разказва документалният филм „Голямата тишина“ (времетраене 169 мин.), създаден от немския режисьор Филип Грьонинг през 2005 година. Той е сниман в Гранд Шартрьоз, манастира-майка на Картузианския орден, който се намира в изолиран планински район, северно от Гренобъл. Както повелява духовността на Ордена, във филма почти не се говори. Понякога на екрана се появява само кратък текст. Режисьорът се е отказал и от музика за филма. Чуват се само шумовете в природата и пеенето на монасите на часослова и служенията. По време на снимките режисьорът е живял в килия, при картузианците. Целият филм може да бъде намерен в YouTube със субтитри на английски, испански и др.
Новини: Католически свят












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар