Пълният текст на проповедта на Папа Франциск в римската енория „Дева Мария – Майка на Изкупителя“
На 8 март 2015 г., Трета Постна неделя, Папа Франциск направи еднодневно апостолическо посещение в енория „Дева Мария – Майка на Изкупителя“ в Тор Бел Монака, в покрайнините на Рим. Преди да отслужи светата литургия в енорийската църква, Франциск се срещна с болни хора от енорията – това стана в храма „Санта Джована Антида“, а след това на местния футболен стадион пък се състоя вълнуваща среща с деца и младежи.
„В този евангелски откъс, който чухме, две неща ме поразяват: един образ и една дума.
Образът е на Исус, който с камшик в ръка прогонва всички онези, които се възползвали от Храма, за да правят бизнес. Тези бизнесмени, които продавали жертвени животни, които обменяли пари… Съществувало свещеното – това бил храмът, той бил свещен; но съществувало и мръсното, което трябвало да бъде изхвърлено. Това е образът. И Исус хваща камшика и продължава напред, за да почисти малко Храма.
А фразата, думата, е тази, която ни съобщава, че много хора повярвали в Него, една ужасна фраза: „Но самият Исус не им се доверяваше, защото познаваше всички, и нямаше нужда някой да засвидетелства за човека, понеже сам знаеше какво има в човека“ (Ив 2, 24-25).
Не можем да заблудим Исус: Той ни познава отвътре. Той не се доверяваше. Той, Исус, не се доверяваше. И това би могъл да бъде един хубав въпрос в средата на Постното време: Исусе, можеш ли да ми се довериш? Исусе, доверяваш ли ми се, или съм един двуличник? Дали не съм католик, който е близко до Църквата, но след това си живея като езичник? „Но Исус не знае това, никой не Му го е разказал“. Той го знае. „Той нямаше нужда някой да засвидетелства за човека, понеже сам знаеш какво има в човека“. Исус разбира всичко онова, което е вътре в сърцата ни: ние не можем да заблудим Исус. Не можем, бидейки пред Него, да се преструваме на светци, и да си затваряме очите, да правим така, а после да живеем един живот, който не е онова, което Той иска. И Той го знае. И всички ние знаем как наричаше Исус всички тези двуличници: лицемери.
Няма да е зле днес да влезем в сърцето си и да погледнем Исус. И да Му кажем: „Господи, погледни, има добри неща, но има също и неща, които не са добре. Исусе, имаш ли ми доверие? Аз съм грешник…“. Това няма да спре Исус. Ако Му кажеш: „Грешник съм“, Той няма да се спре. Онова, което ще Го отдалечи, е двуличието: да се правиш на светец, за да прикриеш скрития грях. „Но аз ходя на църква всяка неделя, аз…“. Да, можем да кажем всичко това. Но ако сърцето ти не е чисто, ако постъпваш несправедливо, ако не обичаш онези, които се нуждаят от любовта, ако не живееш според духа на Блаженствата, ти не си католик. Ти си лицемер. На първо място: „Исусе, можеш ли да ми се довериш?“. Нека го питаме в молитвите си: „Исусе, имаш ли ми доверие?“.
Второто нещо е жестът. Когато влизаме в сърцето си, ние откриваме неща, които не вървят, които не вървят добре, така, както Исус откри в Храма онази мръсотия от търговията, от бизнеса. Също и в нас има мръсотия, има грехове, продиктувани от егоизъм, арогантност, горделивост, алчност, завист, ревност… Колко много грехове! Можем да продължим диалога си с Исус: „Исусе, имаш ли ми доверие? Аз желая Ти да ми се довериш. Затова аз Ти отварям моята врата, очисти душата ми“. И да искаме от Господ така, както и отишъл да очисти Храма, така да дойде да очисти душите ни. И нека си представим, че Той идва с камшика от връви… Не, с това Той не очиства душата! Вие знаете какъв е камшикът на Исус за очистване на душата – това е милосърдието. Отворете сърцето си за милосърдието на Исус! Кажете Му: „Исусе, виж колко много мръсотия има в сърцето ми! Ела и я очисти. Очисти я с Твоето милосърдие, с Твоите сладки думи; очисти я с Твоите ласки“. И ако ние отворим сърцето си за милосърдието на Исус, за да очисти сърцето и душата ни, тогава Исус ще ни се довери“.
Новини: Проповеди












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар