Призванието на бабите и дядовците е молитвата

11 март 2015, 14:21

На днешната Генерална аудиенция Папа Франциск продължи катехизиса за семейството с размишления върху ценността и значението на ролята на бабите и дядовците в живота на семейството. Папата напомни веднага, че и той принадлежи към тази възрастова група и с голяма радост отбеляза, че по време на апостолическото му посещение на Филипините хората го поздравявали с думите „дядо Франциск“.
Божият призив е отправен към хората от всяка възраст и обхваща също и възрастните хора. Бог им дава специалната си благодат и мисия, „те имат истинско призвание“. Така че възрастта не е време „да дръпнем веслата“.
Със стареца Симеон и пророчица Анна Евангелието ни показва окуражаваща картина. И двамата са много възрастни, но изпълнени с очакване. Те копнеят за идването на Бога: „това е най-важната им работа“. Те виждат в детето Месията и се изпълват с нова сила и нова задача. Възхваляват Бог и „дават свидетелство за делата му“.
Призванието на бабите и дядовците, на всички възрастни хора, по специален начин е молитвата. Папата подчерта какъв голям дар за Църквата е молитвата на възрастните хора. Бабите и дядовците и старите хора подкрепят с молитвите си младежта и възрастните, те даряват на цялото общество надежда и утеха.
Възрастните хора са голямо богатство от мъдрост за цялото човешко общество, предимно за онези, които са твърде заети, твърде погълнати, твърде разсеяни. В тази връзка Папата покани присъстващите да погледнат Бенедикт ХVІ, „който реши да прекара последния отрязък от живота си в молитва и слушане на Божието Слово“. С думите на Оливие Клеман Папа Франциск подчерта: „Цивилизация, в която вече не се молят, е цивилизация, в която старостта повече няма смисъл. А това е ужасно, ние се нуждаем преди всичко от възрастни хора, които се молят, защото старостта ни е дадена за това“.
И накрая, молитвата постоянно очиства сърцето и го отваря за възхвала на Бога и за служение на другите. За това свидетелстват възрастните хора, които се молят. Техните думи „имат нещо специално точно за младите“.
Отвратителен е цинизмът на един възрастен човек, който е загубил смисъла за своето свидетелство, който презира младите и не може да предаде мъдростта на живота. Красиво е от друга страна насърчението, което старият човек дава на младия, който търси смисъла на вярата и живота: „Думите, които моята баба ми даде написани в деня на ръкополагането ми за свещеник, аз нося винаги със себе си, в Бревиара, и често ги чета.“

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар