Киара Лубик: „Наследството, което искам да ви оставя, е моята святост“. Среща-възпоменание за основателката на Движението на Фоколорите

15 март 2015, 22:47

„Вярвам в новото човечество…, което върви срещу течението, …
което маха границите, всичко знае да цени, не ползва оръжие…,
човечество, което вярва в любовта…“

Това са думи от песента, с която Движението на Фоколарите в България откри днес след обяд в салона на Католическата Екзархия вълнуваща среща-възпоменание за Киара Лубик, по случай седмата годишнина от заминаването й за Небето и откриването на беатификационния процес за нея на 27 януари тази година (вж. в новините от януари). Както бе отбелязано, подобни срещи по този повод днес се провеждат по цял свят – в зали, в университети, в парламенти. В Италия, например, младежи от движението разказвали пред политиците в италианския парламент живи истории и тази среща продължила три дни.
От документалния филм, който бе показан в началото на срещата и който проследява пътя на Киара Лубик, за присъстващите стана ясно как е възникнал нейният идеал. В ужаса на Втората световна война, сред бомбите, разрушаващи безпощадно всички идеали, Киара се пита дали може да има такъв идеал, който нищо и никой не е в състояние да унищожи и разбира, че този идеал е Бог и бърза да съобщи прозрението си на приятелките, с които заедно първи ще заживеят с него, а после ще „заразят“ със силата му и толкова много хора, поели пътя, водещ към Небето. Как е достигнала Киара до това, добре обяснява текстът на песента, която прозвуча тук: „…Безпокойствие, меланхолия не намират място в моя живот. Винаги са нови Твоите идеи… Ако стане пътят тежък, в тишината на нощта страха не чувствам, с мен си Ти. Придружаваш ме в умора, заличаваш неуспеха, във всяка рана с мен си Ти… Ражда се, вътре в мен, в тишината, която цари…“

С много хубав увод присъстващите бяха въведени и към кадрите, заснели моменти от тържественото откриване на беатификационния процес за Киара Лубик на епархийно ниво: писмото на Папа Франциск, прочетено от кардинал Тарчизио Бертоне, в което Светият Отец призовава до Божия народ да достигнат посланието и живота на Киара, приела предложението на Бога и запалила нова светлина в Църквата по пътя на единството; встъпването в длъжност и клетвата на назначените от епископа членове на комисията с ръка върху Библията; изказвания на духовници, фоколарини, представители на други религии.
Светостта не е лукс, не е привилегия, не е запазена благодат за определени хора с необичайни дарби и способности, тя е целта на всеки един християнин, без която вярата му не би имала смисъл. За Киара е съвсем разбираемо, че светостта е отворена за всички, но тя отива още по-далеч: за нея няма индивидуални светци, тя, която веднага предава на другите това, което е разбрала, учи своите последователи, че ние сме отговорни не само за собствената си святост, а и за светостта на нашия брат. С примери от нейния живот бе илюстрирана тази нейна вяра и стремеж. А презентацията „Светостта на народа“, подготвена от младежите във Фоколара – джен – представи членовете на движението, за които има вече отворени беатификационни процеси: Божията рабиня Мария Орсола Босоне, Божите раби Карло Гризолия и Алберто Микелоти, Даниела Дзанета, Сесилия Перин, Емануил Паскал Перин, о. Дарио Порта, кардинал Франсоа-Ксавие Нгуен Ван Тхуан, Джинета Каляри, Рената Борлоне, Луминоса Маргарита Бавоси, Йержи Чисилски, Албертина Виоли Дзирондоли, Иджино Джордани-Фоко. И, разбира се, осемнадесетгодишната Киара Луче, обявената за блажена през 2010 г., на която джен (т.е. младите) от движението е посветило песента „Светлина“: „Сияеше точно тук, сред другите, без да знаеш“.
Висока е оценката на папите за Киара Лубик и делото й: „Киара е една душа, отворена за Църквата“, казва Папа Павел VІ, а Папа Йоан-Павел ІІ споделя: „Когато съм тъжен, веднага се сещам – фоколарини – и веднага намирам една голяма утеха…“
А в следващата песен, написана по размишления на Киара за онзи миг, „когато ще бъда пред Твоята врата и Ти ще ме попиташ за името ми“ , се казва, че тя ще отвърне само: „Благодарност съм за всичко завинаги, благодарност на Теб, благодарност на Теб.“
Както и на други срещи на Фоколара, и днес след чутото и видяното бе дадена възможност на хората, обединени в малки групи от така наречения „кръг на опита“ да споделят своите мисли.
В края на срещата бе показан запис от среща на Киара Лубик с младежи в последния ден на 1980 година, когато тя има да им каже нещо много важно – а то е, че смъртта , особено ранната смърт, не е пречка за постигане на светостта. Киара споделя, че Господ я е научил да живее с мисълта за смъртта, а различните обстоятелства в живота й често са я подсещали за нея. Въпреки това тя имала притеснения, че ако умре скоро, няма да стане светица. Но от тези притеснения се ражда идеята, че има път и че той е Исус-Изоставен – да бъде обичан Исус в личните страдания. Радостта и е толкова голяма, че у нея се поражда желание да напише на едната си длан Исус-Изоставен, а на другата – Самотна Богородица. И обещава: „Наследството, което искам да ви оставя, е моята святост.“

Молитва чрез застъпничеството на Киара Лубик:

Небесни Отче,
извор на Любовта, на светлината и на всяко добро,
благодарим Ти за харизмата на единството,
с която дари Киара Лубик
и за начина, по който тя, винаги вярна
на Изоставения Исус,
я приложи в живота,
като даде удивително свидетелство за нея
пред Църквата и пред човечеството.
Дай ни, Отче, чрез действието на Светия Дух,
и с нашия живот според Божието Слово,
във всеки сегашен момент
да допринасяме, по примера на Киара,
заедно с всички хора с добра воля,
за осъществяването на желанието на Твоя Син:
„Всички да бъдат едно!“
Смирено Те молим:
дари на нас, Твоите деца,
да живеем във взаимна любов и в любов към всички,
за да се радваме на присъствието
на Възкръсналия Исус.
В общение с Киара и с нейното застъпничество,
се осмеляваме да просим, ако това е Твоята воля,
благодатта ……….. (казва се лично намерение)
заради заслугите на Исус
и за слава на Пресветата Троица.
Амин.

Вж. Движение на Фоколарите – поредица на catholic-news.bg

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар