Генерална аудиенция: Децата – дар и богатство за човечеството (пълен текст)
Публикуваме пълния текст на катехизиса на Папа Франциск от днешната генерална аудиенция.
„Скъпи братя и сестри, добър ден!
След като направих преглед на различните фигури в семейния живот – майката, бащата, децата, братята и сестрите, бабите и дядовците, бих искал да приключа с тази първа група катехизиси, посветени на семейството, като се спра на малките деца. Ще го сторя на два пъти: днес ще се спра на големия дар, който представляват за човечеството малките деца – те наистина са голям дар за човечеството, но също са и от най-отхвърляните, дори само защото са се родили; след това ще се спра на някои рани, които за съжаление правят детството болезнено. Сещам се за многото малки деца, които срещнах по време на последното си пътуване в Азия – изпълнени с живот, с ентусиазъм, но, от друга страна, виждам, че в света много от тях живеят при условия, които не заслужават… Всъщност, от това какво е отношението към малките деца, може да се съди за обществото, и то не само морално, но и от социологическа гледна точка – дали става дума за свободно общество или за общество, което робува на международните интереси.
На първо място, малките деца ни припомнят, че в началните години от живота си всички сме били изцяло зависими от грижите и добрата воля на другите. Божият Син също не си спести този етап. Това е тайната, която всяка година съзерцаваме на Коледа. Пещерата с яслата е образът, който ни предава тази реалност по един най-прост и директен начин. Удивително е обаче: Бог не се затруднява да разбира малките деца, а малките деца пък нямат проблеми да разбират Бог. Неслучайно в Евангелието има едни много красиви и силни думи на Исус за „малките“. Този термин „малки“ се отнася за всички онези хора, които са зависими от помощта на другите, а по-особено – за малките деца. Исус например казва: „Прославям Те, Отче, Господи на небето и земята, затова че си скрил това от мъдри и разумни и си го открил на малките“ (Мт 11, 25). И още: „Гледайте да не презрете някого от тези малките, защото, казвам ви, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Небесен Отец“ (Мт 18, 10).
Следователно, децата сами по себе си са богатство за човечеството, а също и за Църквата, защото те постоянно ни напомнят кое е необходимото условие за влизане в Божието Царство – това да не се смятаме за самодостатъчни, а да признаваме, че имаме нужда от помощ, от любов, от прошка. А всички ние се нуждаем от помощ, любов и прошка!
Малките деца ни припомнят и още едно прекрасно нещо – припомнят ни, че ние винаги сме деца. Дори и някой да става възрастен, или да остарява, или пък да става родител, дори и да заема някоя отговорна позиция, отвъд всичко това остава идентичността на дете. Всички ние сме деца. А това непрестанно ни връща към факта, че живота не сме си го дали ние, а сме го получили. Големият дар на живота е първият подарък, който сме получили. Понякога се опитваме да живеем, забравяйки за всичко това, сякаш сме господари на собственото си съществуване, а всъщност, напротив, ние сме изцяло зависими. В действителност, това е повод за голяма радост – да чувстваме, че във всеки един етап от живота си, във всяка една ситуация, при всякакъв тип социални условия, ние сме и оставаме деца. Това е основното послание, което ни носят малките дечица със самото си присъствие: само с присъствието си те ни припомнят, че всички ние сме деца и всеки от нас е дете.
А има толкова много дарове, толкова много богатства, които малките деца принасят на човечеството. Ще припомня само някои от тях.
Те носят със себе си своя начин да гледат на действителността – с един доверчив и чист поглед. Малкото дете има едно спонтанно доверие в татко и мама, има едно спонтанно доверие в Бог, в Исус, в Божията Майка. В същото време, неговият вътрешен взор е чист, все още не е замърсен от злобата, от двуличието, от „закоравяванията“ на живота, които втвърдяват сърцето. Знаем, че децата също носят първородния грях, че и те имат своя егоизъм, но запазват една чистота и вътрешна семплота. Малките деца обаче не са дипломати: те казват онова, което чувстват; казват онова, което виждат; директно. И много пъти поставят в трудно положение родителите, казвайки пред други хора: „Това не ми харесва, защото е лошо“. Малките деца казват онова, което виждат, те не са двуличници, все още не са усвоили науката на двуличието, която ние, възрастните, за съжаление сме научили.
Освен това, децата, в своята вътрешна простота, носят със себе си способността да получават и да дават нежност. Нежност означава да имаш сърце „от плът“, а не „от камък“, както казва Библията (срв. Йез 36, 26). Нежността е и поезия: тя означава да „чувстваш“ нещата и събитията, а не да ги третираш като обикновени предмети, само с цел да бъдат използвани или само защото служат за нещо…
Децата имат способността да се смеят и да плачат. Някои от тях, когато тръгвам да ги прегръщам, се смеят; други, като ме видят облечен в бяло, си мислят, че съм лекар, който идва да им слага ваксина, и плачат… но спонтанно, непринудено! Малките дечица са така: смеят се и плачат – две неща, които при нас, големите, често „блокират“, не сме способни повече на тях… Колко пъти усмивката ни става една такава, картонена, без живот в нея, усмивка, която не е жива, а също и изкуствена, усмивка на клоун. Децата се усмихват спонтанно и плачат спонтанно. Винаги зависи от сърцето, а често нашето сърце блокира и губи тази способност да се усмихва и да плаче. И тогава именно децата са тези, които могат да ни научат отново да се усмихваме и да плачем. Ние самите обаче трябва да се запитаме: аз спонтанно ли се усмихвам, свежо, с любов, или усмивката ми е изкуствена? Плача ли все още или съм изгубил способността си да плача? Два много човешки въпроса, на чиито отговори ни учат децата.
Поради всички тези причини Исус приканва Своите ученици да „станат като децата“, защото „на такива като тях принадлежи Царството Божие“ (срв. Мт 18, 3; Мк 10, 14).
Скъпи братя и сестри, малките деца са носители на живот, радост, надежда, но също и на беди. Но такъв е животът. Разбира се, те носят и притеснения, а понякога и проблеми; но по-добре общество с такива грижи и проблеми, отколкото едно тъжно и сиво общество, останало без малки деца! И когато виждаме, че нивото на раждаемост в едно общество клони едва към един процент, можем да кажем, че това общество е тъжно, сиво е, защото е останало без малки деца“.
Превод от италиански: © www.catholic-news.bg
Новини: Генерална аудиенция












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар