Папа Франциск: Искаш да видиш Исус? Средствата са три: Евангелие, разпятие, свидетелство

22 март 2015, 19:09

Неделна молитва „Ангел Господен”,
Площад „Св. Петър”, Пета Постна неделя (22 март 2015 г.)

„Скъпи братя и сестри,
В тази пета неделя от Постното време евангелист Иван насочва вниманието ни върху една любопитна подробност: някакви „гърци”, изповядващи еврейската религия, дошли в Йерусалим за празника Пасха, се обръщат към апостол Филип и му казват: „Искаме да видим Исус” (Ив 12, 21). В светия град, където Исус е дошъл за последен път, са се струпали много хора. Там са малките и семпли хора, които посрещнали празнично пророка от Назарет, разпознавайки в Него Господния Пратеник. Там са и първосвещениците и народните водачи, които искат да Го премахнат, защото смятат, че е еретик и опасен. Там се намират също и хора като онези „гърци”, които са любопитни да Го видят и да научат нещо повече за Неговата личност и сторените от Него дела, последното от които – възкресяването на Лазар – довело до голяма шумотевица.
„Искаме да видим Исус” – тези думи, подобно на много други в Евангелията, надскачат конкретния епизод и са израз на нещо универсално; те откриват едно желание, което преминава през епохите и културите – желание, които присъства в сърцата на много хора, които са чули да се говори за Христос, но никога не са Го срещнали. „Желая да видя Исус” – това чувство изпитват сърцата на тези хора.
Отговаряйки косвено, по един пророчески начин, на онова желание да Го видят, Исус произнася едно предсказание, което разкрива Неговата идентичност и показва пътя, по който наистина да бъде познат: „Дошъл е часът да се прослави Син Човечески” (Ив 12, 23). Това е часът на Кръста! Това е часът на поражението на сатаната, княза на злото, и на окончателния триумф на милосърдната Божия любов. Христос заявява, че ще бъде „издигнат от земята” (ст. 32) – израз с двойно значение: „издигнат”, защото ще бъде разпънат, и „издигнат”, защото ще бъде възвисен от Отца във Възкресението, за да привлече към Себе Си всички и да помири хората с Бог, както и хората помежду им. Часът на Кръста, който е най-мрачният в историята, е и изворът на спасението за онези, които вярват в Него.
Продължавайки с предсказанието за Своята наближаваща Пасха, Исус използва един прост и емоционално наситен образ – образа на „житното зърно”, което, паднало в земята, умира, за да принася плод (срв. ст. 24). В този образ откриваме един друг аспект на Христовия Кръст – аспекта на плодородието. Христовият Кръст е плодоносен. Всъщност смъртта на Исус е неизчерпаем извор на нов живот, защото е носител на възраждащата сила на Божията любов. Потопени в тази любов посредством Кръщението, християните могат да станат „житни зърна” и да принасят много плод, ако, подобно на Исус, „мразят душата си” от любов към Бог и братята (срв. ст. 25).
Ето защо, на онези, които и днес „искат да видят Исус”, на онези, които търсят лицето на Бог, на онези, които като малки са били на вероучение, но след това не са го задълбочили и може би са изгубили вярата, на всички, които още не са срещали Исус лично… – на всички тези хора можем да предложим три неща: Евангелието, разпятието и свидетелството на нашата вяра – бедна, но искрена. Евангелието – там можем да срещнем Исус, да Го чуем, да Го разберем. Разпятието – знак на любовта на Исус, Който даде Себе Си за нас. И след това вярата – една вяра, която се предава посредством простите жестове на братско милосърдие. Но основно в съзвучието между начина на живот, за който говорим, и начина на живот, който живеем, в съзвучието между вярата ни и живота ни, между думите и действията ни. Евангелие, разпятие, свидетелство. Нека Божията Майка ни помага да носим тези три неща“.

Превод: © www.catholic-news.bg

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар