Скалистият приливен остров Мон Сен Мишел

22 март 2015, 23:30

Хиляди любопитни зрители очакваха необичайния прилив на Мон Сен Мишел. На всеки 18 години, когато слънцето и луната застанат на една линия, на острова има особено високи приливи. След слънчевото затъмнение на 20 март т.г. бяха залети и части от новия мост.
Мон Сен Мишел е френска община с 41 жители (към 1 януари 2012 г.) в департамент Манш на региона Долна Нормандия. Разположена е върху скалистия едноименен остров, който се намира на около километър от брега на морето. Площта му е само 55 000 кв.м.
Според легендата, през 708 г. св. Архангел Михаил се явил на св. Обер, епископ на Авранш, и му поставил задача да построи църква на скалистия остров. Тъй като епископът не изпълнил неколкоктратно повтаряното нареждане, архангелът прогорил с пръст черепа му – днес продупченият череп на Обер се пази в църквата в Авранш. Св. Обер построил през 708/709 г. първото светилище в чест на Архангел Михаил. През Х в. бенедиктински монаси основават тук манастир, а през ХІ в. била построена първата църква на абатството. През средновековието манастирът привличал много поклонници от цяла Европа. През 1469 г. абатството станало седалище на новосъздадения рицарски орден на св. Архангел Михаил. След Френската революция било превърнато в затвор за свещеници, които не симпатизирали на режима, след това и за политически затворници. Островът вече не се посещавал, населението на градчето под абатството обедняло напълно и сградите започнали да се рушат, а много от тях се превърнали в руини. През 1836 г. зародилото се край Виктор Юго движение се ангажирало с възстановяването на архитектурното съкровище. То било възвеличавано в стихотворения, романи и картини и това отново го направило широко известно. През 1863 г. затворът бил закрит.
Днес на Мон Сен Мишел отново идват поклонници – макар и не толкова много, но броят им расте, включително и във връзка с „Камино де Сантяго“.
Островът се е превърнал и в туристическа атракция. Годишно той е посещаван от близо три милона и половина туристи.
През 60-те години на острова отново се заселили бенедиктински монаси. А от 2001 г. манастирът се обитава от членове на ордена „Fraternité Monastique de Jérusalem“ – монашеска общност от свещеници, монаси, монахини и лаици, създадена след Втори Ватикански Събор от кардинал Франсоа Марти, архиепископ на Париж. Общността живее в сърцето на градовете духовността на самотата в пустинята, както е била живяна от бл. Шарл дьо Фуко. Според църковното право орденът е апостолическа общност. Половината ден братята и сестрите работят за прехраната си, а през останалата част от деня се посвещават на контемплативната молитва и на общността. Общностите от Йерусалим на дадено място винаги се състоят от общност на братята и общност на сестрите, които живеят отделно, но празнуват богослуженията заедно. Тъй като апостолатът им е свързан с живота в големия град, те основават общностите си в сърцето на големи градове, както и в светилища.

Новини: Хроника

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар