Благовещение

4 април 2016, 16:13

Проповед за тържеството Благовещение

Автор на тази проповед е покойният отец Мариуш Полцин, OFM Cap. Проповедта е писана в Клагенфурт и публикувана за пръв път на сайта ни на 25 март миналата година.

Братя и сестри,
При размишлението върху тайната на Благовещението Господне, една от радостните тайни на Светата Броеница, на тържеството на Блажена Дева Мария, която била посетена от Ангел Господен, за да й съобщи за необикновеното й призвание – житейска мисия, си припомням съвсем друг откъс от Евангелието на св. Йоан, съдържащ думите на Господ Исус: „Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод…” (Йн 15, 16)
Думите се отнасят по принцип към свещениците и монахините и май няма студент по богословие, подготвящ се за свещенството, или кандидат за Ордена, който да не е чул някога тези думи в началото на техния път.
Думите се отнасят също и към всички християни и определят тяхното лично призвание, житейско призвание.
Тази година честваме като Година на Ордените по волята на Папа Франциск, който пожела да подчертае значението и да почете този вид призвание в Църквата.
Спомням си, че по време на мисията ми в България ние, богопосветените, монаси и монахини, чествахме нашия празник не както е в целия свят – на 2 февруари – Сретение Господне, а на 25 март – Благовещение Господне. Това беше по чисто практична причина. На 2 февруари в България по онова време планинските проходи и много от пътищата бяха затрупани със сняг и поледици. Беше просто опасно да се съберем на едно място и подходящо да отпразнуваме празника. Обаче на 25 март, също Мариин празник, беше съвсем друго. Повечето от нас, монаси и монахини, бяхме впрегнати в пасторалната дейност, с други думи – в оповестяване на Благата Вест. В нашия празник по инициативата на епископ Георги участваха и диоцезалният клир (мирски свещеници), и представители на всички религиозни общности от светски характер, но действащи на Божията Нива. Празникът тогава имаше и чудесно въздействие върху верните, които ни виждаха единни, въпреки толкова различни външно – всеки Орден има характерните за него одежди.
Скъпи братя и сестри, понякога призваните, както сред духовните лица, така и сред миряните – семейни или не, се оплакват и се колебаят. „Нима добре си направих сметката, май не. Няма да успея. Предполагах, че животът ми ще изглежда по друг начин. Но съм слаб, грешен и нямам търпение. Трябва да оставя всичко това, май не съм за тази работа…“.
Оставането с такива съмнения няма никакъв смисъл, защото не сами си избрахме нашето житейско призвание. Когато Господ Исус казва: „Не вие Мене избрахте, но Аз ви избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод”, казва също: „Още в началото познавах вашите грехове, изневери и слабости. И въпреки всичко вас съм избрал – такива, каквито сте, и именно такива, каквито сте, трябва да извършите делата, които съм предвидил за вас…“.
Няма никакъв смисъл в едно оттегляне или напускане. Смисълът е единствено в това: да постоянстваш докрай с търпение и да се стремиш към целта с труд и усърдие. Дори тогава, когато трудът ни се струва неплодоносен, самият Исус, Който ни е призовал, ще върши чудеса чрез нас.
„Тогава Мария рече: ето рабинята Господня, нека ми бъде по думата ти”. (Лк 1, 38)
Нека да молим Божията Майка да бди над нашето призвание и да ни помага в трудните и тежки моменти на живота ни.
Амин.

Клагенфурт, 25 март 2015 г.

Новини: Проповеди

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар