Съветът на Папа Франциск как да преживеем Светата седмица (пълен текст)
Публикуваме пълния текст на проповедта, която Папа Франциск произнесе по време на тържествената света литургия за тържеството Връбница (Палмова неделя).
„В центъра на днешното честване, което изглежда толкова празнично, е едно изречение, което чухме в химна от Посланието до филипяните: „Смири себе си” (2, 8). Смиряването на Исус.
Това изречение ни разкрива начина, по който действа Бог, а в резултат на това – начина, по който трябва да действа християнинът: смирението. Начин, който никога няма да престане да ни изумява и поразява: да свикнеш с един смиряващ Себе Си Бог е невъзможно!
Да се смиряваш – това е преди всичко начин, по който действа Бог: Бог се смирява, за да върви по пътя със Своя народ, за да понася неговите изневери. Това се вижда много добре, когато четем историята на Изхода: само какво смирение от страна на Господ – да слуша всички онези ропоти, всички онези оплаквания! Те бяха насочени срещу Мойсей, но в основата си бяха срещу Него, техния Отец, който ги изведе от робството и ги водеше по пътя през пустинята до земята на свободата.
През тази седмица, Светата седмица, която ни води към Великден, ще вървим по този път на Исусовото смиряване. И само така тя ще бъде „свята” и за нас!
Ще усетим презрението на народните водачи и лъжите им, до които прибягват, за да Го принудят да претърпи поражение. Ще станем свидетели на предателството на Юда – един от дванадесетте, който ще го продаде за тридесет сребърника. Ще видим Господ арестуван и изведен като престъпник, изоставен от учениците, изправен пред Синедриона, осъден на смърт, бит и оскърбяван. Ще чуем как Петър, „камъкът” на апостолите, ще се отрече три пъти от Него. Ще чуем виковете на тълпата, подстрекавана от стареите, която иска свобода за Варава и разпъване за Него. Ще Го видим подигран от войниците, покрит с пурпурна мантия, коронован с тръни. А след това, по скръбния път (Via dolorosa) и под кръста, ще чуем обидите на хората и стареите, които ще се присмиват на това, че Той е Цар и Божи Син.
Това е пътят на Бог, пътят на смирението. Това е пътят на Исус. Няма друг път. И не съществува смирение без смиряване.
Изминавайки до край този път, Божият Син „прие образ на слуга” (срв. Фил 2, 7). Всъщност смирението означава също и служение, означава също да оставиш място за Бог, опразвайки се от самия себе си, „понизявайки се”, както казва Писанието (ст. 7). Именно това – понизяването – е най-голямото смиряване.
Има и друг път, противоположен на пътя на Христос – светското. Светското ни предлага пътя на тщеславието, горделивостта, успеха… Това е друг път. Злото го предлагаше и на Исус по време на четиридесетте дни в пустинята. Но Исус го отхвърли без колебание. И заедно с Него, с Неговата благодат, с Неговата помощ ние също ще можем да победим това изкушение на тщеславието, на суетата, не само при по-специални случаи, но и при обичайните обстоятелства на живота.
В това отношение ни помага и ни насърчава примерът на много мъже и жени, които, в тишина и скришно, всеки ден се отказват от самите себе си, за да служат на другите: на болен роднина, на самотен старец, на инвалид, на бездомник…
Нека помислим за смиряването на всички онези, които заради верността си към Евангелието, са подложени на дискриминация и плащат със собствения си живот. Нека помислим и за нашите братя и сестри, които са преследвани, защото са християни, за мъчениците на днешния ден – те са толкова много, – които не се отричат от Исус и понасят с достойнство оскърбления и обиди. Те Го следват по Неговия път. Без преувеличение можем да говорим за един истински „облак от свидетели“ – това са мъчениците на днешния ден (срв. Евр 12, 1).
Нека през тази Седмица ние също решително да застанем на този път на смирението, с голяма любов към Него – нашия Господ и Спасител. Любовта ще бъде тази, която ще ни води и ще ни дава сила. И където е Той, там ще бъдем и ние (срв. Ив 12, 26)“.
Превод от италиански: © www.catholic-news.bg
Новини: Проповеди












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар