Съветът на Папа Франциск как да преживеем Светата седмица (пълен текст)

30 март 2015, 11:57

Публикуваме пълния текст на проповедта, която Папа Франциск произнесе по време на тържествената света литургия за тържеството Връбница (Палмова неделя).

„В центъра на днешното честване, което изглежда толкова празнично, е едно изречение, което чухме в химна от Посланието до филипяните: „Смири себе си” (2, 8). Смиряването на Исус.
Това изречение ни разкрива начина, по който действа Бог, а в резултат на това – начина, по който трябва да действа християнинът: смирението. Начин, който никога няма да престане да ни изумява и поразява: да свикнеш с един смиряващ Себе Си Бог е невъзможно!
Да се смиряваш – това е преди всичко начин, по който действа Бог: Бог се смирява, за да върви по пътя със Своя народ, за да понася неговите изневери. Това се вижда много добре, когато четем историята на Изхода: само какво смирение от страна на Господ – да слуша всички онези ропоти, всички онези оплаквания! Те бяха насочени срещу Мойсей, но в основата си бяха срещу Него, техния Отец, който ги изведе от робството и ги водеше по пътя през пустинята до земята на свободата.
През тази седмица, Светата седмица, която ни води към Великден, ще вървим по този път на Исусовото смиряване. И само така тя ще бъде „свята” и за нас!
Ще усетим презрението на народните водачи и лъжите им, до които прибягват, за да Го принудят да претърпи поражение. Ще станем свидетели на предателството на Юда – един от дванадесетте, който ще го продаде за тридесет сребърника. Ще видим Господ арестуван и изведен като престъпник, изоставен от учениците, изправен пред Синедриона, осъден на смърт, бит и оскърбяван. Ще чуем как Петър, „камъкът” на апостолите, ще се отрече три пъти от Него. Ще чуем виковете на тълпата, подстрекавана от стареите, която иска свобода за Варава и разпъване за Него. Ще Го видим подигран от войниците, покрит с пурпурна мантия, коронован с тръни. А след това, по скръбния път (Via dolorosa) и под кръста, ще чуем обидите на хората и стареите, които ще се присмиват на това, че Той е Цар и Божи Син.
Това е пътят на Бог, пътят на смирението. Това е пътят на Исус. Няма друг път. И не съществува смирение без смиряване.
Изминавайки до край този път, Божият Син „прие образ на слуга” (срв. Фил 2, 7). Всъщност смирението означава също и служение, означава също да оставиш място за Бог, опразвайки се от самия себе си, „понизявайки се”, както казва Писанието (ст. 7). Именно това – понизяването – е най-голямото смиряване.
Има и друг път, противоположен на пътя на Христос – светското. Светското ни предлага пътя на тщеславието, горделивостта, успеха… Това е друг път. Злото го предлагаше и на Исус по време на четиридесетте дни в пустинята. Но Исус го отхвърли без колебание. И заедно с Него, с Неговата благодат, с Неговата помощ ние също ще можем да победим това изкушение на тщеславието, на суетата, не само при по-специални случаи, но и при обичайните обстоятелства на живота.
В това отношение ни помага и ни насърчава примерът на много мъже и жени, които, в тишина и скришно, всеки ден се отказват от самите себе си, за да служат на другите: на болен роднина, на самотен старец, на инвалид, на бездомник…
Нека помислим за смиряването на всички онези, които заради верността си към Евангелието, са подложени на дискриминация и плащат със собствения си живот. Нека помислим и за нашите братя и сестри, които са преследвани, защото са християни, за мъчениците на днешния ден – те са толкова много, – които не се отричат от Исус и понасят с достойнство оскърбления и обиди. Те Го следват по Неговия път. Без преувеличение можем да говорим за един истински „облак от свидетели“ – това са мъчениците на днешния ден (срв. Евр 12, 1).
Нека през тази Седмица ние също решително да застанем на този път на смирението, с голяма любов към Него – нашия Господ и Спасител. Любовта ще бъде тази, която ще ни води и ще ни дава сила. И където е Той, там ще бъдем и ние (срв. Ив 12, 26)“.

Превод от италиански: © www.catholic-news.bg

Новини: Проповеди

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар