Catholic-news

Проповед на отец Елко Терзийски OFM Cap от неделя, 8 август 2010 г. , произнесена в катедрала „Св.Йосиф“, София:

Където е нашето съкровище, там е нашето сърце. А къде е нашето сърце? Колкото и да са тежки тези думи, те са истина. Затова днешната Литургия на словото ни призовава да се доверим изцяло на Бог, Който е нашето най-голямо съкровище. Бог Отец е наш Баща, Който много добре знае какви са потребности ни и е в състояние да се погрижи за нас. Обаче нашият опит и целият „багаж” от историята ни казват нещо съвсем различно: „Подсигури се, не се доверявай на никого, трупай пари и оръжия, не изпускай властта, ходи по трупове към целта!” Затова ще задам следния въпрос: „Кой е прав – Христос, Който призовава да стоим на разстояние от материалното, или светът, който жадува за власт и богатства?” Преди да вземем решение и да изберем посока за нашия живот, нека да размислим върху двата варианта, за да ги разберем по-добре – Христос или светът?! Живот или смърт?!
Хвърляйки цялостен поглед върху историята на Божието обявяване и науката на Църквата, по никакъв начин не можем да направим извода, че християните трябва да бъдат бедни и да не притежават нищо. Бедността никога не е била цел сама по себе си. Никой не е беден заради самата бедност. Тя е само път към целта, а нашата цел е Бог и вътрешната ни християнска зрялост, опираща се върху цялостното отдаване на Бога. От друга страна, това не означава, че трябва да се стремим към богатството, защото то поробва човека. Нека да погледнем внимателно: когато човек се грижи единствено за събиране на богатство, не може да прави нищо друго – не се храни, не спи… само работи – като роб.
Трябва да обърнем внимание обаче и върху това, че Христос е препоръчвал бедност в духовен смисъл, а не в материален. Не материалното е лошо, а жаждата за материалното и пълното отдаване на тази жажда, доброволното предаване на човека в робство на материалното. Затова е важно не колко притежаваме, а как и защо го притежаваме. Човек, който се доверява и целият смисъл на живота си вижда в материалните блага, поробва своята ценностна система, своя бит, поставя ги в зависимост от предметите, от преходните неща, които може всеки момент да изгуби, а заедно с тях да изгуби и смисъла на живота си. Християнинът трябва да се учи да стои на дистанция от временните материални богатства и да търси непреходните ценности в Бога.
Скъпи мои, собствеността, макар да е лична и придобита с труд, не е независима ценност, с която можем само ние да се разпореждаме. Тя е дар или по-скоро „депозит” от Бог, който трябва да умножаваме и да използваме за доброто на хората. Това означава, че Бог изисква от нас да бъдем чувствителни към нуждите на другите, да бъдем готови да помагаме според възможностите си. Затова тези възможности, под формата на материални блага, трябва да се умножават – за да могат да служат колкото може по-добре. Трябва да се научим да бъдем чувствителни и готови да разпознаваме ситуациите, задълженията, потребностите, за които сме отговорни. Когато получаваме шанс да помогнем, да сътрудничим, да развиваме, трябва да се възползваме от него. Човекът и дадената му земя трябва да стават все по-съвършени.
Скъпи мои, светът противопоставя на Христовия стил своя стил, който се опира върху жаждата за притежаване и съперничеството. Заповядва на човека да не се бори за нещо, а да се бори с нещо. Тоест светът ни казва, че да се бориш за справедливост, за солидарност, за любов, за вяра, за живот и всички останали ценности, на които ни учи Христос, е наивно и безсмислено. Истината според него е в трупането на богатства, власт, лъжи, инвитро, презервативи, контрацептиви, аборти, защото така по-лесно се постига целта. И затова хората около нас са наши врагове, а не приятели, които имат нужда от помощ; затова на всяка цена искаме всички да бъдат под нашата власт, да ги правим зависими, да ги купуваме… Стремим се към това с всички сили… което ще бъде достатъчно може би за 50 години. А после?
Исус желае нашето „господаруване” да бъде разумно, за да може да служи за развитието на човечеството и на света. Затова ни призовава към мъдро и премислено разпознаване на Божията воля, към усилване на чувството за отговорност спрямо другите хора. Нека не обръщаме внимание на това колко голяма активност е събудила в нас жаждата за пари, а да се замислим колко голяма активност в нас, вярващите, трябва да събужда жаждата за духовно съвършенство и служба на ближните! Имаме пред себе си шанса да станем по-добри и по-чувствителни. Нека да не го пропиляваме. Да не пропиляваме нашето спасение и да се захващаме за работа! Защото където е нашето сърце, там е нашето богатство. А къде е нашето сърце?
Амин!