Генерална аудиенция: „Като утринни стражи“ (катехизис на Папа Франциск за Светото Пасхално тридневие)
На днешната Велика Сряда, по време на генералната аудиенция, Папа Франциск поднесе на вярващите прекрасен катехизис, посветен на започващото Свето Пасхално тридневие. Предлагаме ви пълен превод на беседата на Светия Отец!
„Скъпи братя и сестри, добър ден!
Утре е Велики Четвъртък. Следобед, с Литургията на Тайната вечеря, ще започне Пасхалното тридневие на страданието, смъртта и възкресението на Христос, което е кулминация на цялата литургична година, както и кулминация на нашия християнски живот.
Тридневието започва с възпоменанието на Тайната вечеря. В навечерието на Своето страдание Исус принесе на Отца тялото и кръвта Си под видовете на хляба и виното, давайки ги за храна на апостолите, като им заръча да продължат това жертвоприношение в Негов спомен. Евангелието, предвидено за тази литургия, ни припомня измиването на нозете, като изразява същото значение на Евхаристията, но от друга перспектива. Исус – като един слуга – измива нозете на Симон Петър и другите единадесет апостоли (срв. Ив 13, 4-5). С този пророчески жест Той дава израз на смисъла на Своя живот и Своето страдание, а именно – да служи на Бог и на братята: „Син Човечески не дойде, за да Му служат, а да послужи“ (Мк 10, 45).
Същото се е случило и по време на нашето кръщение, когато Божията благодат ни е измила от греха и сме били облечени в Христос (срв. Кол 3, 10). Това се случва всеки път, когато възпоменаваме Господ в Евхаристията: осъществяваме общение със Слугата Христос, за да се подчиним на заповедта Му да обичаме така, както Той ни обикна (срв. Ив 13, 34; 15, 12). Ако пристъпваме към Светото Причастие, но без искрено желание да измием нозете си един на друг, ние не признаваме като истинско Тялото Господне. Става дума за служението на Исус, Който дава изцяло Самия Себе Си.
След това, на следващия ден, в литургията на Велики Петък, ние ще размишляваме върху тайната на смъртта на Христос и ще обожаваме Кръста. През последните мигове от живота си, преди да предаде Духа Си на Отца, Исус каза: „Свърши се“ (Ив 19, 30). Какво означават тези думи, думите, които Исус казва: „Свърши се!“? Те означават, че делото на спасението вече е завършено, че всички Писания намират своя пълен завършек в любовта на Христос, пожертвания Агнец. Със Своята Жертва Исус превърна най-голямата несправедливост в най-голямата любов.
През вековете е имало много мъже и жени, които със свидетелството на своя живот, отразяваха лъчите на тази съвършена, пълна, неопетнена любов. Харесва ми да си припомням за героичния свидетел от наше време – дон Андреа Санторо, свещеник от диоцеза на Рим и мисионер в Турция. Няколко дни преди да бъде убит в Трабзон, той написа: „Аз съм тук, за да живея сред тези хора и да давам възможност на Исус да прави това, като използва моята плът… Ние можем да се спасим, само ако предложим собствената си плът. Злото в света би могло да се понесе и скръбта би била споделена, само ако ги поемем в собствената си плът, до край, както стори Исус“ (A. Polselli, „Дан Андреа Санторо – наследството“, Citta Nuova, Рим 2008, стр. 31). Примерът на този наш съвременник, както и на много други, ни подкрепят в отдаването на собствения ни живот като дар на любовта към братята, по подражание на Исус. Днес също има много мъже и жени, истински мъченици, които отдават живота си с Исус, за да свидетелстват за вярата, именно и само по тази причина. Това е служение, служение на християнството свидетелство до кръв, служението, което извърши самият Исус: Той ни изкупи до край. И това е значението да думите „Свърши се“. Колко хубаво би било всички ние, в края на живота си, заедно с нашите грешки, нашите грехове, но също и с нашите добри дела, с нашата любов към ближния, да можем да кажем на Отца същото, което каза Исус: „Свърши се“ – не със съвършенството, с което го каза Той, но да кажем: „Господи, направих всичко, което можах да направя. Свърши се“. Обожавайки Кръста, взирайки се в Исус, нека мислим за любовта, за служението, за собствения си живот, за християните-мъченици, а също би било добре да помислим и за края на нашия собствен живот. Никой от нас не знае кога ще се случи това, но можем да молим за благодатта да сме в състояние да кажем: „Отче, направих онова, което можах. Свърши се“.
Велика Събота е денят, в който Църквата съзерцава „почивката” на Христос в гроба след победоносната битка на кръста. На Велика Събота Църквата още веднъж се идентифицира с Мария: цялата вяра [на Църквата – бел. ред.] е получена от Нея – първата и съвършена ученичка, първата и съвършена вярваща. В мрака, който обгръща творението, Тя остава сама в поддържане пламъка на вярата, като без никакво основание за надежда, повярва с надежда (срв. Рим 4, 18) във Възкресението на Исус.
А при голямото Пасхално бдение, по време на което отново зазвучава „Алелуя”, честваме Възкръсналия Христос – център и завършек на вселената и на историята; бдението ни е изпълнено с надежда в очакване на Неговото пришествие, когато Пасхата ще има своето пълно проявление.
Понякога мракът на нощта прониква в душата; понякога си мислим: „ето че вече няма какво да се направи”, и сърцето не намира повече сили да обича… Но именно в онзи мрак Христос запали огъна на Божията любов: една искра пробива тъмнината и известява новото начало, нещо ново започва в най-дълбокия мрак. Знаем, че нощта е „най-много нощ”, най-тъмна точно преди да започне новият ден. Но именно в онази тъмнина Христос е Този, Който побеждава и Който запалва огъня на любовта. Камъкът на скръбта е отхвърлен, оставяйки място за надеждата. Ето я великата тайна на Великден! През тази свята нощ Църквата ни предава светлината на Възкръсналия, така че повече да не сме обзети от мъката на онзи, който казва „ето че вече…” [няма какво да се направи – бел. ред.], а от надеждата на онзи, който се отваря към едно настояще, изпълнено с бъдеще: Христос победи смъртта, и ние – заедно с Него. Нашият живот няма да приключи пред един гробен камък, нашият живот продължава отвъд с надеждата с Христос, Който възкръсна именно от онзи гроб. Като християни ние сме призвани да бъдем утринни стражи, които умеят да забелязват знаците на Възкръсналия, както съумяха жените и учениците, стекли се при гроба в утрото на първия ден от седмицата.
Скъпи братя и сестри, нека през тези дни от Светото тридневие не се ограничаваме само до възпоменаване на страданието Господне, но да навлезем в тайната, нека направим Негови чувства наши чувства, Неговите мисли – наши мисли, както ни призовава апостол Павел: „Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Исус Христос” (Фил 2, 5). Тогава нашият Великден ще бъде един „добър Великден”.
Превод: © www.catholic-news.bg
Новини: Генерална аудиенция












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар