„А ако жените си бяха отишли от гроба със страх?…“
Проповед
за тържеството Възкресение Христово
Автор: отец Мариуш Полцин, OFM Cap.
Братя и сестри,
„Ангелът се обърна към жените и им рече: „Не бойте се, зная, че търсите разпнатия Исус, няма Го тук. Той възкръсна, както беше казал (…). И като излязоха бързо из гроба, те със страх и радост голяма се завтекоха да обадят на учениците Му” (Mт 28, 5-6. 8).
Жените си тръгнали от гроба със страх и с радост голяма… Когато става дума за нас самите, най-често си отиваме от гроба натъжени и със страх, че и нас някога ще погребат и върху гроба ни ще насадят някои цветя… Повече мислим тогава за себе си, отколкото за Бог.
На някои езици думата „страх” в този откъс от Библията е преведена от оригинала като „страхопочитание” – любовен респект… Съвсем различно е: страх и страхопочитание. За страха разсъждаваме, мислим достатъчно много, а за страхопочитанието знаем съвсем малко.
В страха като че ли винаги има скрит егоизъм. Страхуваме се за нас самите, страхуваме се за това какво ще ни се случи, как ще ни оценят, дали няма да се разболеем или да не би някой да ни открадне парите… Една жена веднъж разказала на своя позната, че била сънувала мъжа си как скришно отмъква нещо нощем от хладилника. Дори през нощта тя се притеснявала за това, което имала в резерв, за всеки случай…
Понякога се боим за най-близките си, но само за тези, от които имаме нужда, които обезпечават нашето щастие.
Забележете, че вече не се говори за „Божи страх” – старият израз не е на мода. Но страхопочитанието към Бог е по-точната действителност, която е дар на Светия Дух подобно на мъдростта, благочестието, смелостта. Интересно е, че страхопочитанието към Бог и смелостта в изповядването на вярата вървят заедно в каталога на духовните дарове.
Страхът отнема силите, а страхопочитанието укрепва. Хората, които ги споходи страхопочитанието към Бог, по-скоро мислят за величието на Бог и за собствената си нищожност пред Него. Те гледат към небето и получават главозамайване, но не мислят за собствената си глава, мислят само за безбройните звезди пред очите си.
Ако жените си бяха отишли от гроба със страх, мислейки, че са се заблудили и че са станали прекалено рано, че не са се наспали и затова през деня ще имат грозни очи като на страшилища, и че в гробищата нещо плаши хората, а те самите ще изпаднат в нервна криза, и че възкресението за техния разум е прекалено трудно за възприемане, и че ще отидат в ада, защото някога са се ядосвали за най-малката причина – тогава тези жени не биха се радвали, дори ако Ангел от Небето пет пъти на ден би тръбял в ухото им „Алилуя!”… Жените си отишли от гроба със страхопочитание и усещане за величието на Бог и на Неговите тайни.
Страхопочитанието към Бог води към смирение, а никой смирен не пребивава в ада. Страхопочитанието към Бог учи за величието на Бог и на смирение спрямо себе си, отнема страха за нас самите, за собствената ни кожа, когато Ангелът, като някой атлет, хваща камъка и го хвърля някъде зад гърба си…
Със страхопочитанието е свързана вярата в Божието милосърдие, в Божията доброта, която разбира това, което е слабо и малко.
Братя и сестри, ако бихме пристъпвали към Светото Причастие със страхопочитание, тогава бихме си отивали у дома винаги с радост. Ако понякога се случва, че си тръгваме от причастяването с преклонена глава и натъжени, това е, защото все още прекалено много мислим за себе си, а малко за Господ Исус, за Неговото възкресение, за Божията мощ, която умее да превърне в светец и най-големия грешник.
Амин.
Клагенфурт, Австрия
2015
Новини: Проповеди












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар