Catholic-news

Молитва Regina Caeli,
6 април 2015 г., Понеделник след Великден,
площад „Св. Петър“

„Скъпи братя и сестри, добър ден и още веднъж – честит Великден!
В този понеделник след Възкресение Христово Евангелието (вж. Мт 28, 8-15) ни представя разказа за жените, които, стигайки при гроба на Исус, го намират отворен, и виждат ангел, който им съобщава, че Той е възкръснал. И докато те бързат да отнесат новината на апостолите, срещат самия Исус, Който им казва: „Идете и съобщете на братята ми да отидат в Галилея: там ще ме видят“ (ст. 10). Галилея е „периферията“, където Исус бе започнал своята проповедническа дейност, и оттам ще бъде поставено началото на Евангелието на Възкресението, за да бъде известено на всички, и всеки да може да срещне Него – Възкръсналия, присъстващ и действащ в нашата история. И днес Той е с нас тук, на площада.
Това е посланието, което Църквата повтаря още от първия ден: „Христос възкръсна!“. И в Него, посредством Кръщението, ние също възкръснахме, преминахме от смъртта към живота, от робството на греха към свободата на любовта. Ето я благата вест, която сме призвани да предадем на другите и във всяка една среда, водени от Светия Дух. Вярата във възкресението на Исус и надеждата, която Той ни донесе, е най-хубавият подарък, който християнинът би могъл да предложи на братята. Следователно, няма да се уморим да повтаряме на всички и на всеки: „Христос възкръсна!“. Нека го повторим всички заедно, днес, тук, на площада: „Христос възкръсна“. Нека го повтаряме с думи, но най-вече със свидетелството на живота си. Щастливата вест за Възкресението трябва да намери израз в изражението на лицето ни, в чувствата и поведението ни, и то по начин, че да го предаваме на останалите.
Ние известяваме възкресението на Христос когато Неговата светлина осветява мрачните мигове на нашето съществуване, и можем да споделим тази светлина с останалите; когато умеем да се смеем с онези, които се смеят, и да плачем с онези, които плачат; когато придружаваме хората, които са тъжни и са на път да изгубят надежда; когато разказваме за нашия опит във вярата на онези, които са в търсене на смисъла и щастието. Нека кажем „Исус възкръсна!“ чрез начина, по който се държим, чрез свидетелството си, чрез живота си! Нека го казваме с цялата си душа.
Намираме се в периода на Октавата на Възкресение Христово – период, през който сме обзети от радостната атмосфера на Великден. Любопитното е, че литургията разглежда цялата Октава като един-единствен ден, за да ни помогне да навлезем в тайната, та нейната благодат да се отпечата в сърцата ни и живота ни. Великден е събитието, което донесе нещо радикално ново за всяко човешко същество, за историята и за света: това е триумфът на живота над смъртта; това е празник на пробуждането и новото раждане. Да позволим нашето съществуване да бъде обзето и преобразувано от Възкресението!
Да просим от Дева Мария, мълчаливата свидетелка на смъртта и възкресението на нейния Син, да увеличава в нас пасхалната радост. Ще го сторим сега с измолването на Regina Caeli, която през пасхалното време ще замени молитвата „Ангел Господен“. В тази молитва, прекъсвана от „алелуя“, ние се обръщаме към Мария, като я призоваваме да се зарадва, защото Онзи, Когото носи в утробата си възкръсна, както бе обещал, а също така се поверяваме на нейното застъпничество. Всъщност, нашата радост е отражение на радостта на Мария, защото тя е тази, която е пазила и пази с вяра случилото се с Исус. Така че нека измолим тази молитва с вълнението на децата, които са щастливи когато тяхната Майка е щастлива“.