„Да влезем в Тайната и да преминем от смъртта към живота“ (пълен текст)
Публикуваме пълен превод на български език на проповедта, произнесена от Папа Франциск по време на тържествената света литургия в нощта на Възкресение Христово, отслужена в базиликата „Св. Петър“.
„Тази нощ е нощ на бдение.
Господ не спи, Пазителят бди над Своя народ (срв. Пс 121, 4), за да го изведе от робството и да открие пред него пътя към свободата.
Господ бди и със силата на Своята любов прави възможно преминаването на народа през Червено море; а също и прави така, че Исус да премине през бездната на смъртта и ада.
Същата тази нощ бе нощ на бдението и за учениците и ученичките на Исус. Нощ на скръб и страх. Мъжете останаха заключени в горницата. Жените, напротив, в зората на деня след съботата, отидоха при гроба, за да помажат тялото на Исус. Сърцата им бяха изпълнени с вълнение, и те се питаха: „Как ще успеем да влезем? Кой ще ни отмести гробния камък?…“. Но ето го първият знак за Събитието: огромният камък вече бе отвален и гробът бе отворен!
„Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно…“ (Мк 16, 5). Жените бяха първите, видели този велик знак – отворения гроб; те бяха първите, влезли в него…
„Като влязоха в гроба“. Няма да е зле през тази нощ на бдение да се спрем и да поразмишляваме над опита на Исусовите жени-ученички, от който да почерпим и ние. Затова всъщност сме и тук – за да влезем, да влезем в Тайната, която Бог извърши със Своето бдение – израз на любов.
Великден не може да бъде преживян, без да се влезе в тайната. Не става дума за интелектуален факт, не е само въпрос на познаване, на четене… Става дума за нещо повече, за нещо много повече!
„Да влезеш в тайната“ означава способност за удивление, за съзерцание; способност да слушаш тишината и да чуваш шепота на тихия вятър, в който Бог ни говори (срв. 1 Цар 19, 12).
Влизането в тайната изисква от нас да не се страхуваме от реалността: това означава да не се затваряме в себе си, да не бягаме от онова, което не разбираме, да не си затваряме очите пред проблемите, да не ги отричаме, да не бягаме от въпросите…
Влизането в тайната означава да вървим отвъд собствената си удобна сигурност, отвъд мързела и безразличието, които ни възпират, и да се опитваме да търсим истината, красотата и любовта, да търсим реалния смисъл и нетривиалния отговор на въпросите, които поставят пред изпитание вярата, верността и разума ни.
За да влезем в тайната ни е необходимо смирение, смирението на понизяването, смирението да слезем от пиедестала на своето собствено „аз“, което е така горделиво, от пиедестала на собствената ни самонадеяност; смирението да се ограничим и да признаем онова, което всъщност сме – твари, със своите силни и слаби страни, грешници, имащи нужда от опрощение. За да влезем в тайната се нуждаем от това приземяване, изразяващо се в омаломощаване, в опразване от собствените идолопоклонства…, изразяващо се в обожаване. Без да обожаваме, не можем да влезем в тайната.
На всичко това ни учат жените-ученички на Исус. Те бдяха през онази нощ, заедно с Майката. А тя, Девата Майка, им помагаше да не изгубят вярата и надеждата. По този начин те не останаха затворници на страха и скръбта, а с първите лъчи на зората излязоха, носейки в ръце своето миро, както и със сърце, изпълнено с любов. Излязоха и намериха отворения гроб. И влязоха. Те бдяха, излязоха и влязоха в Тайната. Нека се научим от тях да бдим с Бог и с Мария, нашата Майка, за да влезем в Тайната, която ни дава възможност да преминем от смъртта към живота“.
Превод: (c) www.catholic-news.bg
Новини: Проповеди












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар