Кръстният път на арменския народ
На 24 април 1915 г. турските власти арестували в Истанбул целия елит на арменския народ в столицата на тогавашната Османска империя. Дейци на културата, предприемачи, политици, свещеници, хора със свободни професии били заловени и убити. Това била прелюдията към геноцида над арменците. Към първия геноцид на ХХ век, насочен към най-стария християнски народ на света.
Арменците и преди това са ставали жертва на по-малки или по-големи преследвания. При кланетата на „червения“ султан Абдул Хамид ІІ през 1895-1896 г. повече от 100 000 арменски християни били убити, а много били насилствено ислямизирани. Преследването на арменците през ХХ век започва с избухването на Първата световна война. Арменските войници от турската армия на Кавказкия фронт били обезоръжени и депортирани за принудителен труд при нечовешки условия, навътре от фронтовата линия. Османското правителство се съмнявало в лоялността на християните в борбата срещу християнска Русия. По-голямата част от Армения била част от Османската империя, малка част (Източна Армения) – от Руската империя.
Въпреки това, младотурците били тези, които планирали систематичното изтребване на арменците и на всички християни в империята. План, който те подготвили старателно, а на 24 април започнали с изпълнението му. Планираното извършване на изтреблението до края на Първата световна война, включително преследването до 1923 г. довели до унищожаването на две трети от всички арменци в османотурския регион. Арменската патриаршия посочва 2,1 млн. арменци преди войната. Дори османско правителство признало през 1919 г., че 800 000 арменци са били убити. Действителният брой на жертвите е много по-висок.
Кръстният път на арменците, както и свидетелствата за техния героизъм, тяхната решителност и твърда воля, тяхната вярност към християнската им вяра са описани в редица книги. Първото систематично представяне, показващо пълния размер на унищожението, е от 1916 г., на Йоханес Лепсиус, който тогава бил председател на германската мисия за Ориента.
Арменски офицери и подофицери, които оцелели от кланетата, се опитали да организират съпротива в планините. През април 1915 г. няколко хиляди цивилни в град Ван успели да обезоръжат турския гарнизон. Арменците в града успели да удържат съпротивата срещу турските войски, докато една руска кавалерийска дивизия освободила клетниците.
Успешна била и съпротивата в планинския масив Муса Даг при Антиохия, на Средиземно море. Повече от 4000 арменци устояли там на атаките на турската армия и турската милиция. Когато най-накрая изглеждало, че ще загубят, били спасени от френска флотилия.
В другите части на арменската територия арменците имали по-малко късмет. Например в Урфа, където съпротивата на арменските войници и цивилни била сломена от османската армия и всички пленници, включително и ранените веднага били избити.
Преследването на арменците не спряло с края на войната. Разпадането на Османската империя и възходът на Кемал Ататюрк в никакъв случай не подобрили положението им. Между 1920 и 1922 година, с нападенията над арменска Киликия и клането в Смирна (Измир), турското правителство довело докрай изтребването на народа.
Победните маршове на Първата световна война, които със Севърския договор (1920 г.) признали независимостта на арменската нация върху нейната историческа област на заселване, бързо забравили обещанията си с Лозанския договор (1923 г.), след като Ататюрк имал успех във войната срещу гърците. Почти 90% от територията на Армения преминала към Турция, която я „освободила от арменци“ чрез етническо прочистване между геноцид и прогонване. По този начин Турция могла да разшири границата си на изток и да анексира и части от Източна Армения.
За арменците останал мизерен остатък от Източна Армения, която принадлежала към Руската империя. Там те създали през 1918 г. независима Република Армения. Но независимостта й била за кратко. Болшевиките окупирали беззащитната страна и я включили в Съветския съюз. Ленин намалил още веднъж площта, като присъединил една от историческите арменски области, Нагорни Карабах, към Азърбайджан. Скоро сталинистките чистки се развинлели и на арменска територия.
Съветската република Армения възстановила независимостта си през септември 1991 г. и си върнала Нагорни Карабах. Отвъд границата с Турция, където се намира по-голямата част от Армения, има само спомени. Днес арменците са преследвани в Сирия, откъдето ислямистите искат да прогонят всички християни. Те са първият народ, приел християнството, съдействали са за християнизирането на източните славяни, били са най-верните съюзници на кръстоносците и, както показват последните изследвания, са били тези, които в Малка Армения са пазили и почитали 700 години в Едеса, Киликия, плащаницата на Исус, най-необикновената реликва на християнството, която е свидетелство за Възкресението на Христос.
Превод: catholic-news.bg
Още по темата:
* Милион и половина арменци, жертви на геноцида, ще бъдат обявени за светци на 23 април
*Папата почете мъченичеството на арменския народ
Новини: Хроника












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар