Папа Франциск открито срещу gender-теорията: „Заличаването на разликата между половете е проблем, а не решение!“ (пълен текст)

15 април 2015, 18:06

Генерална аудиенция, 15 април 2015 г., площад „Св. Петър“

„Скъпи братя и сестри, добър ден!
Днешният катехизис е посветен на един централен аспект в темата за семейството – този за големия дар, който Бог даде на човечеството, със сътворяването на мъжа и жената и с освещаването на брака. Този и следващият катехизис ще разгледат разликата и взаимното допълване между мъжа и жената, които са връх на божественото творение; следващите два катехизиса, които ще последват, ще бъдат посветени на други теми, свързани с брака.
Ще започнем с един кратък коментар върху първия разказ за сътворението, съдържащ се в книгата Битие. Тук четем, че Бог, след като създал вселената и всички живи същества, сътворил Своя шедьовър – човешкото същество, като го направил по Свой образ: „по образ Божи ги сътвори, мъж и жена ги сътвори“ (Бит 1, 27), казва книгата Битие.
А както всички знаем, разликата между половете съществува в много форми на живот в дългата стълбица от живи същества. Но само в мъжа и жената тя носи в себе си образа и подобието на Бог. Библейският текст го повтаря цели три пъти в два стиха (26-27): мъжът и жената са образ и подобие Божии. Това ни показва, че не само мъжът сам по себе си е образ Божи, не само жената сама по себе си е образ Божи, а мъжът и жената, като двойка, са образ Божи. Разликата между мъжа и жената не е с цел противопоставяне или подчинение един на друг, а с цел общение и създаване на поколение, винаги по Божи образ и подобие.
Опитът ни учи: за да познава сам себе си добре и за да расте хармонично, човешкото същество се нуждае от взаимността между мъжа и жената. Когато това не се случва, виждаме какви са последиците. Ние сме сътворени, за да се изслушваме и помагаме един на друг. Можем да кажем, че без взаимното обогатяване в това отношение – в мисленето и в действията, в привързаността и работата, а също и във вярата – двамата съвсем не биха могли да проумеят в дълбочина какво означава да си мъж и да си жена.
Модерната и съвременна култура отвори нови пространства, нови свободи и нови дълбини в по-доброто разбиране на тази разлика. Но въведе и много съмнения и скептицизъм. Например, аз се питам дали т. нар. теория „gender“ не е също така и израз на разочарование и отказ, чиято цел е да бъде заличено различието между половете, тъй като вече не знае как да се отнася към него. Да, рискуваме да направим крачка назад. Всъщност, заличаването на разликата между половете е проблем, а не решение. За да преодолеят проблемите в своите отношения, мъжът и жената, напротив, трябва да си говорят повече, да се слушат повече, да се познават повече, да се обичат повече. Трябва да се отнасят един към друг с уважение и приятелски да си сътрудничат. При наличието на тези човешки основи, подкрепени от благодатта на Бог, е възможно да се планира един брачен и семеен съюз за цял живот. Брачната и семейна връзка е сериозно нещо – сериозно за всички, не само за вярващите. Бих искал да насърча интелектуалците да не изоставят тази тема, сякаш тя е станала нещо второстепенно за ангажимента в полза на едно по-свободно и справедливо общество.
Бог повери земята на съюза между мъжа и жената. Провалът на този прави света по-беден на емоции и води до потъмняване на слънцето на надеждата. Признаците вече са тревожни и ги виждаме. Бих искал да посоча, сред многото, две точки, с които смятам, че трябва да се заемем неотложно.
Първото. Без съмнение трябва да направим много повече неща в полза на жената, ако искаме да придадем по-голяма сила на взаимността между мъжете и жените. Необходимо е, всъщност, жената не само да бъде повече слушана, но гласът й да има реална тежест, да бъде признат нейния авторитет – в обществото и в Църквата. По същия начин, по който Исус гледаше на жената – в един много по-неблагоприятен контекст от нашия, защото в онези времена жената бе наистина на второ място, – и Исус я разглеждаше така, че и придаде силна светлина, която осветява път, който води надалеч, в рамките на който ние сме извървели само някаква част. Все още не сме осъзнали в дълбочина колко много са нещата, които може да ни даде женският гений, нещата, които жената може да даде на обществото и на нас: жената умее да вижда нещата с други очи, така че да допълва мисленето на мъжете. Това е път, по който се минава с творчество и смелост.
Едно второ размишление разглежда темата за мъжа и жената, сътворени по Божи образ. Питам се дали кризата в общото доверие в Бог, която ни причинява толкова злини, която ни разболява от болестта на неверието и цинизма, не е свързана с кризата в съюза между мъжа и жената. Всъщност библейският разказ, с голямата символична картина на земния рай и първородния грях, ни казва именно това – че съюзът с Бог намира отражение в общението на човешката двойка, и загубата на доверие в Небесния Отец води до разделение и конфликт между мъжа и жената.
Оттук произтича голямата отговорност на Църквата, на всички вярващи, и най- вече на вярващите семейства – да преоткрият красотата на плана на Създателя, който вписва Божия образ и в съюза между мъжа и жената. Земята се изпълва с хармония и доверие тогава, когато съюзът между мъжа и жената бива добре живян. И ако мъжът и жената търсят този съюз заедно – помежду си и с Бог, без съмнение ще го намерят. Исус видимо ни окуражава да свидетелстваме за тази красота, която е Божият образ. Благодаря!“.

Превод: © www.catholic-news.bg

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар