Как Бенедикт ХV искал да спре геноцида над арменците

16 април 2015, 17:24

Ватикана узнала доста рано за степента на зверствата, извършвани над арменци от 1915 г. и се опитала да се намеси съответно. Това става ясно от наскоро излязлата книга на немския историк Михаел Хеземан. Въз основа на непубликувани досега документи от тайния архив на Ватикана той проследява дипломатическите усилия на Папа Бенедикт ХV (1914-1922) за прекратяването на зверствата срещу арменците.
Новите документи показват, че в Рим отрано били в течение. Папа Бенедикт ХV се обърнал още през септември 1915 г. към султан Мехмет V. Малко преди това той бил информиран за избиването на арменците, което започнало на 24 април 1915 г., от делегата на германския Райхстаг от католическата партия Център, Матиас Ерцбергер, и от италианското външно министерство.
Папата помолил султана за „състрадание към съдбата (…) на тежко угнетения арменски народ, доведен до ръба на унищожението“. Според констатациите на Хеземан турското правителство направило обаче всичко, за да се забави предаването на това писмо, докато приключат депортациите и кланетата. След два месеца султанът съобщил на Папата, че било „настъпило чувствително подобрение в положението на този нещастен народ“. Немският историк коментира, че това било самата истина, макар и твърде цинична: По това време броят на арменците вече бил толкова намалял, че нямало нужда от повече убийства.
В началото на 1918 г. Бенедикт ХV отново се обърнал към султана, след като на изток в Османската империя се появили нови издевателства над арменците. Папата знаел, че шансовете му за успех ще се увеличат значително, ако можел да спечели германския Райх за намерението си. Защото по това време Берлин бил най-важният съюзник на Османската империя. Така той възложил на Апостолическия нунций в Германия, Еудженио Пачели, бъдещия Папа Пий ХІІ, да ходатайства пред правителството в Берлин в полза на арменците. То обаче не искало да отблъсне съюзника си и мълчало.
Това, което Бенедикт ХV щял да успее да направи за арменците с помощта на германския Райх показват събитията след изстъпленията над евреите в Палестина през 1917 година. Еврейската общност се обърнала към Папата с молба за помощ. Тогава посланикът на Ватикана Пачели ходатайствал пред външния министър на кралство Бавария, Ото Ритер фон Дандл, който от своя страна се обърнал към министерството на външните работи в Берлин. Стигнало се дотам, че турският командващ за региона бил заменен с немски генерал.
Накрая лично Пачели се обърнал на 9 март 1918 г. към тогавашния германски райхсканцлер Георг Граф фон Хертлинг, който бил католик. В писмото си той го молел най-настоятелно за това кайзерът и правителството на Райха „да използват цялото влияние, за да се постигне това, че турците да се отнасят по-щадящо с бедните арменци в онези области, които попадат в Турция от мирния договор с Русия“.
Отговорът на канцлера е, че правителството на кайзера още след сключването на договора могло „да се убеди, че турското правителство е твърдо решено да се отнася снизходително с арменците“. След това то застава на страната на Турция. Такова меко отношение било обаче възможно, ако арменците „се откажат от станалите им сега напълно безнадеждни политически искания и лоялно се завърнат към задължението си на поданици“.
По този начин Папа Бенедикт ХV не можел да спре геноцида над арменците, жертва на който станали милион и половина души, както и Първата световна война.

Превод: catholic-news.bg

Още по темата:
* Милион и половина арменци, жертви на геноцида, ще бъдат обявени за светци на 23 април
*Папата почете мъченичеството на арменския народ
*Приветствие на Светия Отец към верните от арменския обряд (пълен текст)
*Кръстният път на арменския народ

Новини: Хроника

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар