Catholic-news

Молитва Regina Coeli
19 април 2015 г., Трета Пасхална неделя
площад „Св. Петър“

„Скъпи братя и сестри, добър ден!
В библейските литургични откъси за днешния ден два пъти прозвучава думата „свидетели“. Първия път я чуваме от устата на Петър. След излекуването на парализирания пред портите на храма в Йерусалим, той възкликва: „Началника на живота убихте. Него Бог възкреси от мъртвите, на което ние сме свидетели“ (Деян 3, 15). Втория път я чуваме от устата на възкръсналия Исус, Който вечерта на Великден отваря умовете на апостолите за тайната на Своята смърт и възкресение, като им казва: „А вие сте свидетели за това“ (Лк 24, 48). Апостолите, които видели със собствените си очи възкръсналия Христос, не можели да мълчат за необикновеното чудо, което преживели. Той им се явил, за да може истината за Неговото възкресение да достигне до всички посредством тяхното свидетелство. И Църквата има задачата да продължава тази мисия във времето. Всеки кръстен е призван да свидетелства с думите и с живота си, че Исус е възкръснал, че Исус е жив и присъства сред нас. Всички ние сме призвани да даваме свидетелство, че Исус е жив.
Бихме могли да се запитаме: кой точно е свидетелят? Свидетел е този, който е видял, който пази спомен за видяното и който разказва. „Виждам“, „пазя спомен“ и „разказвам“ са трите глагола, които дават представа за идентичността и за мисията. Свидетел е този, който е видял, с безпристрастно око, видял е някаква реалност, но не с безразлични очи; видял е някакво събитие и се е почувствал част от него. Затова той помни – не просто защото умее точно да възстановява случилото се, но защото това, което се е случило, му е говорило нещо и той е схванал дълбокия му смисъл. А след това свидетелят разказва – но не хладно и сдържано, а като човек, който си е задавал въпроси, и от онзи ден е променил живота си. Свидетелят е човек, който е променил живота си.
По своята същност християнското свидетелство не е някаква теория, не е идеология или някаква сложна система от правила и забрани или пък някакъв морализъм, а е послание на спасението, конкретно събитие, дори конкретна Личност: тази Личност е възкръсналият Христос, жив и единствен Спасител на всички. За Него могат да свидетелстват онези, които са имали лично преживяване с Него – в молитвата и в Църквата, посредством един път, който започва с Кръщението, който бива подхранван в Евхаристията, който бива подпечатан в Миропомазанието, както и бива постоянно преживяван в Покаянието. Благодарение на този път, непрекъснато направляван от Божието Слово, всеки християнин може да стане свидетел на възкръсналия Исус. А неговото свидетелство ще събужда толкова повече доверие, колкото повече то изхожда от евангелския, радостен, смел, кротък, мирен и милосърден начин на живот. И обратно, ако един християнин се остави да бъде зависим от удобствата, от горделивостта, от егоизма, ако е сляп и глух към жаждата за „възкресение“ на много свои братя, как тогава той би могъл да свидетелства за живия Исус, как ще може да известява освобождаващата сила на живия Исус и Неговата безкрайна нежност?
Нека нашата Майка Мария ни подкрепя със своето застъпничество, за да можем, при всички наши ограничения, но с благодатта на вярата, да станем свидетели на възкръсналия Господ, носейки на хората, които срещаме, пасхалните дарове на радостта и мира“.

Превод: © www.catholic-news.bg